Все повече жени журналисти са под заплаха, не само в традиционните области на отразяване на новини, но също така и там, където трябва да бъдат защитени: в собствените им редакции. Върху това се фокусира нов доклад на „Репортери без граници“ (RSF), „Влиянието на сексизма върху журналистиката“.
Под сексизъм RSF обозначава всички форми на насилие, основано на пола, като дискриминация, обиди, сексуален тормоз, нежелано докосване, словесно и физическо сексуални нападения, заплахи от изнасилване и самия акт на изнасилване.
Изследването е проведено сред 150 души в 120 страни. Според 85% от респондентите, там където преобладава безнаказаността, актовете на сексуално насилие обикновено се повтарят и друга жена журналист може да стане жертва на същия извършител. Повече от две трети – 71% от анкетираните – са били свидетели или участници в дискриминация спрямо жени журналистки поради техния пол. Какви са последствията? Те се съдържат в отговорите на 48% от анкетираните: „Жената журналист се самоцензурира и предпочита да избягва споменаването на определени теми.“ Това казва всичко.
В миналото някои жени журналисти не са имали шанс. През 2011 г. поне две са били изнасилени, докато отразяват египетската революция. През февруари Лара Логан, бивш чуждестранен кореспондент на американската мрежа CBS е била заобиколена от стотици мъже. Дрехите й са били разкъсани и е била подложена на сексуално насилие. Няколко месеца по-късно Каролайн Синц от френската мрежа France 3 е била нападната от тълпа на същото място. Нападението се случва на 24 ноември, ден преди Международния ден за премахване на насилието над жени.
Но това са само част от случаите по света. Според доклада 84% от подложените на насилие жени журналисти са претърпели сексуален тормоз, 30% сексуално насилие, 27% заплахи за изнасилване, 7% изнасилване.
Според обзора на RSF за 2020 г., от 387 журналисти, затворени по света, 42 са жени, в сравнение с 31 през 2019 г., увеличение от 35 процента. Освен подлагането на тежки условия в затвора, някои също са изправени пред риск от сексуално насилие. Неотдавнашно разследване на Би Би Си съобщи, че задържаните уйгурски жени в китайския район Синцзян редовно са изнасилвани. В т. н. „превъзпитателни лагери“ там има доказателства и за принудително извършване на стерилизация.
Насилието в журналистиката, основано на пола, се извършва най-често (73%) онлайн (имейли, съобщения в социалните медии), при 58% физически на работното място, при 47% по телефона, при 36% на улицата, при 13% у дома.
Най-честите извършители на сексуално насилие сред журналистките са шефовете им – 51%, властите (държава, полиция, управляващи политици)- 50%, колеги – 46, членове/лидери на политически партии – 46%, анонимни – 44%, интервюирани лица- 35%, членове на семейството или приятели – 16%.
Между формите на насилие срещу журналистки влизат и расистки коментари или обиди – 36%, както и коментари или обиди, свързани с религия – 29%.
От проучването на RSF става ясно, че журналистките, които стават майки, са друга категория уязвими на сексизъм. Договори масово не се подновяват, когато забременеят.
Тормозът може да бъде насочен и срещу техните деца. Във Франция 11-годишната дъщеря на Надиам Даам също е била заплашена с изнасилване. Във Великобритания Ейми Фентън – репортер в местният ежедневник Cumbrian The Mail в Бароу – е била принудена да напусне дома си заради заплахи към нея и нейната петгодишна дъщеря. В Северна Ирландия, разследващият репортер Патриша Девлин и семейството й са били подложени на множество заплахи както офлайн, така и в социалните медии.
Никой не излиза от сексисткото насилие невредим и последствията могат да се проявят по-късно във вид на посттравматичен шок.
Сред личностните последици от насилие, основано на пола, са 79% – стрес, 65% тревожност, 54% – страх от загуба на работа, 50% – загуба на самочувствие, 49% – страх за живота, 43% – затваряне на акаунти в социалните медии временно или завинаги, 36% – депресия, 11% – преместване на дома.
Професионалните последици от насилието са: при 48% – автоцензура, 37% – по-малко мотивация, 22% – затваряне на акаунти в социалните медии и/или напускане на професионални мрежи, 21% напускат, 21% изоставят специалността си, 13% са уволнени.
Друг проблем е, че все още твърде малко жени журналисти се издигат до висши ръководни длъжности и разликата в заплащането между журналисти мъже и жени остава упорито широка.
Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката към Оксфордския университет разглежда подробно 200 големи информационни бюра в 10 държави, между които Южна Африка, САЩ, Мексико, Япония и Германия и установява, че 77% сред главните редактори са мъже, въпреки че 40% от журналистите в тези страни са жени.
36% от журналистките считат страната си за опасно (26%) или много опасно (10%) място за жени журналисти.
„Репортери без граници“ публикуват в доклада си и съвети към новинарските медии за справяне със сексизма в журналистиката. Сред тях са отделяне на място за истории и разследващи доклади за правата на жените, правата на малцинствата и свързаното с пола насили, назначаване на повече главни редактори жени, осигуряване на баланс между професионален и личен живот, осигуряване на гъвкаво работно време, достъп до родителски отпуск, детски заведения и така нататък.
Сред препоръките към правителствата и властите са адекватно законодателство за онлайн тормоз, както и наличието на правна защита, създаване на национални комитети за безопасността на журналистите, които включват представители на правосъдното ведомство, полицейски и журналистически сдружения за проверка дали всички атаки и заплахи се разследват правилно.