Обществено доверие: Мая Манолова изпревари с едни гърди Борисов

Най-четени

Loading

Проучване на социологическа агенция „Афис“, проведено сред 1000 пълнолетни граждани в периода 12-17 февруари показва, че лидерът на „Изправи се.БГ“ Мая Манолова (26,2%) е изпреварила по доверие премиера Бойко Борисов (25,5%). Изследването е извършено със собствени средства на агенцията.

Цифрите показват още, че на трето място е Слави Трифонов (24%), следван от Корнелия Нинова (23%), Красимир Каракачанов (16%) и Христо Иванов (13,1%).

Около месец и половина преди парламентарните избори електоралната картина в страната е динамична – неизвестните са повече от решените ребуси, съобщават още от „Афис“.

Мобилизацията на гласоподавателите обаче логично зависи и от фактори, които могат да ни помогнат да разберем измерената директна подкрепа за една или друга политическа сила. Доверието в институциите от една страна, и това в заявилите се политически лидери, от друга, също са значим фактор при вземането на решение по какъв начин ще бъде маркирана интегралната бюлетина в началото на месец април от страна на избирателите.

Задаването на стандартен въпрос за наличие на доверие с проста затворена скала на отговори „да“, „не“, „нямам мнение“ ни показва няколко любопитни неща. Към момента няма институция, чието доверие да надвишава недоверието. Единственото изключение, от всички власти и институции, които АФИС проверява в националните си изследвания, е Европейският съюз (47% отговорили с „Да“ и 36% – с „Не“ на директния въпрос). Друга уговорка можем да направим за доверието към институцията на президента, която към момента е на нулева кота, с лек превес на недоверието (42% заявяват, че му имат доверие, докато 43 на сто – че му нямат). Една от отчетливите разлики между двете е, че докато ЕС запазва относително стабилно степента на доверие (между 45 и 50% за последните няколко години), то президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам (преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%). Очевидната причини за тази динамика в доверието към „Дондуков“ 2 е изостреният конфликт между Румен Радев и премиера Борисов.

На следващо място, в низходящ ред картината изглежда така: медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с „Да“ са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт. Редно е да отбележим, че през последната години наблюдаваме занижаване на споменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и местната власт бяха стабилно около или над 40 процентния дял.

За периода на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се ползват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) в началото на своя мандат, през последните 2 години правителството се радва на оскъдно доверие, което се генерира преди всичко от симпатизантите на управляващите ГЕРБ и в много по-малка степен от тези на националистическите формации. Народното събрание, което през последните години традиционно функционира в режим на ниско обществено доверие, повтаря гореописания алгоритъм, но с една разлика – от самото начало на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на сто – т.е. законодателна власт с ниска обществена легитимност.

С други думи, в навечерието на предстоящата предизборна кампания, основните държавни институции са с минимален резерв на обществена подкрепа и съмнителна легитимност в очите на избирателите. А това едва ли би довело до повишена избирателна активност или извънреден интерес към предстоящия вот.

Нека да погледнем и към лидерите и лицата, които най-често ще се опитват да комуникират политическите послания на своите партии и коалиции. Без да е изненадващо, ситуацията с лидерите до голяма степен повтаря тази с институциите. С една разлика – нито един от политическите лидери и най-разпознаваеми лица не успява да генерира повече доверие, отколкото недоверие. Дори и най-позитивните оценки са далеч от нулата на интегралния рейтинг.

Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс. Тъкмо обратното: наблюдаваме загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в различна степен подкрепата за тяхната политическа сила. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без кредит на доверие в погледа на общественото мнение.

Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично. Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност. И още нещо, „новите лица“ едва ли ще изпълнят ролята на „нови месии“.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Назначиха говорител на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов

Изпълняващият функциите главен прокурор от днес вече си има говорител. Това е бившият заместник градски прокурор на София Христо...

Вижте още