В почти всички области в България има пациенти, доказано заразени с британския вариант на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на болестта COVID-19). Затова може да се допусне, че по-зара̀зната мутация е навсякъде в България. Изводът е направен от учени от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). През изминалата седмица там са изследвани 96 проби на пациенти с коронавирус, при 68 от които е доказан британският вариант.
От наличието на мутацията не следва непременно, че заболяването ще протече по-тежко, но информацията е важна за здравните власти в контекста на разпространението на епидемията, защото мутиралият вариант се предава по-лесно от човек на човек.
Доказването й е възможно със специфично генетично изследване, наречено целогеномно секвениране. То е важно, защото определя идентичността на вируса, обяснява пред „Дневник“ молекулярният биолог доц. Иван Иванов от НЦЗПБ.
До края на януари доказаните пациенти, заразени с британската мутация на коронавируса бяха 33. През втората седмица на февруари са изследвани 96 проби, взети по различно време от последните дни, седмици и месеци, при 70% от които (68) е установен английският вариант.
„Вече имаме пациенти с британския вариант от почти всички области в страната, така че той е навсякъде. В Кюстендил, където сега е най-сериозна обстановката, доказахме пациент отпреди началото на новата година. Имаме проба от 31 декември, която е положителна за британския вариант“, казва още доц. Иван Иванов.
Той уточнява, че изследваните за мутацията проби не са случайно подбрани, а напротив – търсенето на британския вариант е било целенасочено. Това означава, че за допълнителното генетично изследване са избрани проби на заразени, които са пътували до чужбина, техни контактни или специфични проби, при които не се открива S генът при изследване с PCR тест.
Положително е, че засега южноафриканската и бразилската мутация на оригиналния SARS-CoV-2 не са доказани в България. Те, както и британският вариант се свързват с по-висок вирусен товар, което може да предполага потенциал за повишена предаваемост.
През изминалата седмица доказано заразените с коронавирус в България са 6136 души. На този фон изследваните 96 проби за генетични особености – които дори не са взети само от този период – са малко и представляват около 1.5% от общия брой положителни проби. Само за сравнение, Европейската комисия препоръчва поне 5% от положителните проби да се подложат на целогеномно секвениране, за да се вадят изводи за разпространението на мутации.
Отделно в НЦЗПБ предстои да се въведе метод, с който ще се увеличи възможният капацитет за изследване на пробите, както и да се намали цената за това. Към момента целогеномното секвениране на една проба струва около 500 лв., обяснява доц. Иванов, което означава, че само за последните 96 проби са вложени 48 хил. лв. С въвеждането на новия метод, вероятно през март, разходът ще бъде сведен до около 100 лв. за проба.
Извън високите разходи целогеномното секвениране е труден процес от научна гледна точка, който изисква висока концентрация, за да не бъде изследването провалено.
За отделния пациент едва ли е от значение дали е заразѐн с нов вариант на SARS-CoV-2, доколкото мутацията не води до по-тежко протичане на заболяването. То зависи основно от здравословното състояние на всеки отделен човек. Но заради убеждението, че промененият коронавирус се предава по-лесно от човек на друг, за здравните власти е важно да знаят до каква степен в страната се разпространява по-зара̀зен вариант. От това зависи дали и колко бързо ще бъде отново претоварена болничната система.