Сградата с царствена осанка на столичната улица „Сан Стефано” №6 известна като „Къщата с ягодите“ продължава да тъне в разруха.
Според последния проект, станал публично известен само преди дни, къщата ще бъде демонтирана и изградена отново „тухла по тухла”.
През изминалата седмица зелено движение „Оборище” организира масово изпращане на сигнал до главния архитект Здравко Здравков и до НАГ за запазване на „Къщата с ягодите”.
В сигнала бе посочено и , че сградата не се поддържа през последните поне 3 години, като не са извършвани никакви действия по поддръжка и не е полагана абсолютно никаква грижа за същата, а дворът се държи замърсен, предаде БГНЕС.
За да опровергаят твърденията, че къщата е опасна, в сигнала от движението поискаха директора на НАГ и общината в лицето на архитект Здравков да назначат комисия за осъществяване на оглед на фасадите и стрехите на сградата, както и да задължат собственика на сградата-паметник на културата, да осъществи аварийно-временно укрепване.
Правомощия да се реши проблемът с къщата има кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и главният архитект Здравко Здравков.
По думите на зам.-кмета на район „Оборище” Надежда Бобчева те вече са създали комисия, чрез която могат да кажат на собственика на имота какво може да направи.
„Къщата с ягодите“ на „Сан Стефно” е като извадена от стихотворение на Димчо Дебелянов – романтичен отглас от минали времена, в които смехът и изтънченият вкус са застинали в стоп кадър.
Никой не знае защо аристократичната постройка на два етажа е наречена така – може би, заради градска легенда или в двора й просто са били засадени ягоди. Но е като жена с бурна история, а такива винаги са били обект на любопитство, на завист и на неизживян копнеж.
Години наред имотът, който е сред най-ценните в центъра на София, седи като грохнала старица със следи от бурна, заможна младост. Прозорците са изпочупени, порталът за карети и красивите каменни стълбища са с изкъртена мазилка, дворът – запустял.
„Къщата с ягодите“ е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, проектирана е от завършилия училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев. А е построена между 1927 г. и 1930 г. Очевидци разказват, че има пет спални, салони за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи… Едва ли някой знае каква е съдбата на обзавеждането – по онова време богатите български семейства са купували мебелите си основно от Виена. От оригиналната ограда има отчупено голямо парче или просто се е срутило, така че всеки може да влезе в двора и да проникне в къщата, която някога е била посолство, щаб на чужда резидентура и търговско представителство.
Днес това архитектурно бижу, потънало в прах и забвение, макар че е обявено за паметник на културата още през далечната 1978 г., е собственост на един от най-богатите българи – Валентин Златев.
„Къщата с ягодите“ Златев получава през 2012 г. от фирмата на своя баща Васил Златев – „Агрохолд“, който пък я купува през 2004 година.