Георги Първанов е скептик за възможността да се сформира голяма коалиция за управление на държавата след парламентарните избори април месец. За такава възможна коалиция – между ГЕРБ и БСП – за преодоляване на кризата Първанов бил намекнал още през 2008 година, но сега, през 2021 г., той не я вижда като възможна най-вече заради изключително дълбокото противопоставяне в самото общество. Иначе нито една от политическите партии не е припознавала такава коалиция като желана, но това е било възможен изход.
,,Нормално е в предизборна обстановка да се говори по-малко за коалиции. Това се прави след като са ясни изборните резултати. Но е факт, че има прекалено тежка нетърпимост в българската политика. Така беше и през 2005 г., когато формирахме тройната коалиция“, отбеляза президентът на България в периода 2002 – 2012 г.
Тези, които искат да надвият Борисов на юруш, просто го подценяват, каза Първанов за опонентите на премиера.
В студиото на БНТ Георги Първанов коментира и едно широко обединение в ляво като трудно осъществимо днес по примера от първите години на прехода. Въпреки това според него това би дало отново шанс на левите партии да управляват страната.
Първанов потвърди позицията си, макар и в чисто човешки и личен план, срещу номинацията на доцент Атанас Мангъров в листите на АБВ за предстоящия парламент. Решението било обаче на ръководството на партията – т.е. на лидера й Румен Петков. Първанов смята, че епидемията у нас не трябва да се политизира, а кризата да бъде оставена на управлението на специалистите. Не мога да приема изказвания на Мангъров като за сухите съчки и възрастните хора да го оставим да изгорят, заяви Първанов, който е привърженик на по-твърдите мерки срещу разпространението на коронавирусната инфекция.
Георги Първанов не спести и критиката си спрямо настоящия президент Румен Радев, който не е постигнал образа на обединител на нацията – да олицетворява единството на нацията, както е записано в Конституцията. По думите на Първанов, Румен Радев най-вероятно ще остане ярка опозиция на правителството, какъвто е бил в последните четири години.
„Надявам се на компромиси в името на националния интерес на държавата, а президентът трябва да бъде посредник – и социален, и политически“, посочи Първанов и даде пример голямата учителска стачка, 2007 г., когато в президентството са се събрали представители на правителството, парламента и синдикатите и бе намерена правилната формула. С други думи, президентът трябва да има споделена отговорност, коментира Първанов.