Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, заедно с настоящия си вицепрезидент Илияна Йотова. Това обяви той по време на пресконференция, на която даде отчет за свършеното през изминалите четири години от мандата му.
„В очертаната ситуация и необходимостта от непреклонни и продължителни усилия за необратимост на оздравителния процес, с г-жа Йотова считаме за наш дълг да обявим още сега намерението си да се кандидатираме за втори мандат като президент и вицепрезидент на България”, обяви държавният глава.
Относно формата на издигане на кандидатурата той посочи, че ще стане ясна в указания от закона срок, който е след парламентарните избори.
„Не съм водил преговори с политически партии за подкрепа на нашата кандидатура. Най-малкото, защото социалистите, които издигнаха кандидатурата ми през 2016 г., имат правото да се произнесат първи”, обясни Радев.
Президентът обясни, че ранният анонс на кандидатурата цели да се даде възможност на политическите субекти да се позиционират спрямо оповестените принципи и приоритети. Както и да се помогне на българските избиратели да имат информиран избор.
Държавният глава посочи, че ролята на управляващите е да бъдат гласът на народа. Той обаче избрал да бъде при народа си. „Това не е намеса в протестите, а подкрепа за българите и бъдещето на България. Може да нямате притеснения за пряка намеса на мен и г-жа Йотова в предстоящата кампания и избори”, категоричен беше Радев.
Дали ще видим политически проект от страна на Румен Радев още на предстоящите парламентарни избори – той заяви, че кандидатурата му за втори мандат сама по себе си е политически проект, който може да обедини много българи и организации.
Отчетът на Румен Радев
„Измина година на бурни и драматични събития, които ускориха хода на обществено-политическите промени у нас. В тази турбулентна година президентската институция продължи да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по важни теми, да обединява около значими каузи”. Така започна отчета си президентът.
По думите на Радев действителността налага да има институции с ясни приоритети и предвидимост в своите действия.
„Само ще маркирам щрихи от изминалата година и ще насоча фокуса върху приоритетите през настоящата. Както знаете, още в началото на миналата година снех доверие от правителството. Това бе акт на политическа отговорност срещу острата криза в управлението, корупцията и разхищенията, разпада на държавността и организираното настъпление срещу гражданските свободи”, каза още Радев.
„Изригналите половин година по-късно протести потвърдиха правотата на мотивите ми за снемане на това доверие. Президентската институция не се скри зад институционалния комфорт, а отново бе на висотата на очакванията на българското общество и подкрепи справедливите искания на протестиращите с присъствие и настояване за оставки. С обръщения и директен призив към Народното събрание”, добави държавният глава.
Радев заяви, че институцията, която оглавява, е била стожерът, който не е допуснал гласът на българите и техните искания да „бъдат удавени”.
Кризата с COVID-19
„Президентската институция бе онази, която заемаше рационални позиции и запази гласа на разума в ситуация на изкуствено насаждане на паника. Още от началото на кризата настоях за баланс между здравни, икономически и социални мерки. За навременна, достъпна и финансова помощ”, обясни президентът.
По думите му загърбването на важни предложения, липсата на навременни и адекватни мерки са довели до сериозни последствия в здравно, социално и икономическо отношение.
Върховенството на правото
„През изминалата година отстояването на върховенството на правото и защитата на държавността бяха сред водещите приоритети в работата ми. Въпреки отхвърлянето на пет от седемте вета, които наложих, силната обществена реакция, тази на експертите, потвърди правотата на моите решения”, категоричен беше Радев.
Президентът заяви, че високото обществено доверие към президентската институция през изминалите 4 години е атестат за добро управление.
„Никога по никакъв начин не съм спирал професионалното развитие на нито един мой сътрудник. Когато говорим за катастрофална кадрова политика и текучество, може да погледнете към съседната сграда”, допълни президентът.
Относно Деня за почит към жертвите на комунизма
Относно Деня за почит към жертвите на комунизма Радев посочи, че не дели жертвите според режима, който ги е убивал или репресирал. „Мое дълбоко убеждение е, че паметта на всички български жертви е свещена. Нито разстрелите и репресиите са в 9 септември 1944 г., нито траповете, които погълнаха Христо Ясенов, Гео Милев, децата от Ястребино, имат някакво оправдание”, каза държавният глава.
Той заяви, че виждал отчаяните опити на Борисов и хората около него да възродят деленето в обществото на комунисти и антикомунисти.
„Моята грижа е обединението на българите. Ние трябва да постигнем национално единение. Да оставим веднъж завинаги в миналото всяко политически мотивирано насилие”, допълни държавният глава.
Позиция за ареста на руския опозиционер Алексей Навални
„Винаги съм бил против насилието и арестите на мирно протестиращи граждани, независимо в София, в Москва или другаде по света. Против използването на полицейски методи за разправа с опозицията, против задушаването на словото и корупцията, където и да е по света”, обясни Радев.
Припомняме, че Радев встъпи в длъжност като президент на 22 януари 2017 г.