Борисов откри с фанфари локомотиви на БДЖ и едни рециклирани вагони. Представят се като нови, европейски, на световно ниво. А са изключително опасни за пътуване и използване. Документацията им е отпреди 25 години. Това са си същите рециклирани вагони, проектирани в периода 1994-1996 г. Конструкцията им е абсолютно несигурна. Спирачната система е преустроена от старата, но елементите са наслагвани. Казано с прости думи – тунинговали сте “Москвич”. Но по най-некадърния начин. Това заявява за ФрогНюз Мариян Калестров.
Повече от 15 години той е собственик на машиностроително предприятие – един от големите производители на резервни части за подвижен ЖП-състав. 90% от производството на фирмата се изнася от България. БДЖ – Пътнически превози не купува нищо от него. Фирмата на Калестров е изхвърлена от всички търгове за резервни части за пътнически вагони, въпреки че е един от хората, конструирали, произвеждали и въвели в експлоатация вагоните. Онези, с които вчера се похвали Борисов.
По думите на Калестров, той самият е главният конструктор на вагоните през втората половина на 90-те години. Вагоните са се произвеждали във вагонния завод в Дряново. Експертът твърди, че те са серия 63 (конструктивен номер В96 и В97 – т.н. рециклирани вагони). Един от бившите ръководители на Министерството на транспорта през 1995-1996 г. е заявил, че ще имат компютри и климатик. През последните 20 – 25 години се е добавила само идеята за Wi-Fi. Според Калестров вагоните имат най-елементарното микропроцесорно управление на антиблокиращата система на осите, входните врати и отоплението, което, според него, за непрофесионалисти може да мине и за „компютър“.
„Ако за климатик може да се приеме ръчно включващият се охладител – да, имат (а той е с мощност 3,5 kW вместо необходимите поне 30 kW). Но това може да се приема за „климатик“ само от технически неграмотни лица. Вентилацията също е отчайваща (напълно е объркан потока на въздуха) и поради общото пространство, разделено само от две стъклени прегради, въздуха от помещението за пушачи свободно преминава в помещението за непушачи. Но най-дразнещото може би е състоянието на тоалетната. Всички усилия през последните 25-30 години за монтаж на контейнерна/вакумна тоалетна останаха безрезултатни“, твърди Калестров.
Според него това са си същите, т.н „рециклирани вагони“. Проектирани са в периода 1994-96-та година и конструкцията им е абсолютно несигурна. Спирачната система е преустроена от старата чрез произволно наслагване на допълнителни елементи, подчертава експертът.
„Казано с прости думи – тунинговали сте “Москвич”. Но по най-некадърния начин. Няма никаква степен на защита спрямо горимост, например. В производството на транспортни средства за живи хора материалите трябва да отговарят на определени изисквания. При по-сериозно късо съединение отнема между 3 и 5 минути целият вагон да пламне“, категоричен е Калестров.
На въпрос защо е въвел тези вагони в експлоатация, след като са опасни, той заявява: „Дадоха ми врати, седалки,електрическо оборудване, множество пневматични елементи и един стар вагон и ми наредиха: “Сглоби нов вагон”. Получи се пълна глупост. Но сме направили възможно най-доброто, което е позволявало времето. Времената бяха други. Бях млад инженер. Нямах право, нито избор да откажа“.
„Състоянието на БДЖ, нивото на техническия персонал са под всякаква критика. Те нямат връзка с реалността. Повече от безотготворност е да продължават да се произвеждат тези типове вагони. Те никога не са преминавали задължителната Сертификация по безопасност и логично никой не ги допуска да излизат от страната“, обобщава Мариян Калестров.