Изборът на „тримата големи“: Правосъдният министър не знае какви са притесненията на ЕП

Не знам какви са притесненията на Европарамента във връзка с избора на „тримата големи“- България е една от страните в ЕС, където те се избират от независим орган – а това не навсякъде е така.

Това отговори тази сутрин в БНТ правосъдният министър Десислава Ахладова на писмото с допълнителни въпроси, за което вчера писа Клуб Z и които бяха зададени на страната ни от Група за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

(Всъщност никъде в писмото или в други активности на евродепутатие не се говори за проблем с „тримата големи“ – тенденция, която подменяше с думите си още министър Данаил Кирилов – говори се за проблем с главния прокурор, б.р.).

Ахладова напомни общоизвестното – че и главният прокурор се назначава от Пленума на ВСС с квалифицирано мнозинство – 17 гласа. Нямаше кой да я попита проблем ли е, че от тях минимум 11 гласа са на следователи и прокурори, които заради самата структура на прокуратурата са в минали или бъдещи кариерни зависимости от Главния. А поне 6-има от останалите (до 25 члена) са назначени от политическата класа – от НС.

България е една от малкото държави, където изборът на главния прокурор и върховните съдии се извършва от независим орган, какъвто е ВСС, повтори министърката.

На питане – мисли ли да правят промени в правомощията на главния прокурор, министърката, напомни, че има работна груа за промени НК и НПК. Като каза, че това е тема от години.

Имайте предвид, че в много от държавите прокурорите, включително и главният прокурор, се назначава от изпълнителната власт.

А на последното заседение на Комисията проблем бил именно, че изпълнителната власт дава указания на прокурорите.

Въпреки, че идеята за „надглавен“ прокурор бе презентирана от управляващите като „отговор“ на критиките от Брюксел и Венецианската комсия, Ахладова призна, че той би бил без аналог – няма такава фигура никъде. А пък, ако не изпълним изискванията на Съвета на Европа за механизми за търсене на главния прокурор, срещу България ще има санкции.

Тя каза, че от предложените законови промени приветства тази: отказите да се образува досъдебно производство срещу главния прокурор, да подлежат на обжалване пред съд. Ахладова даде да се разбере, че харесва и идеята избор и номинация на въпросния „разследващ“ главния прокурр да се осъществява от Пленума, не от Прокурорската колегия на ВСС.

По друг от въпросите на комисията – колко пъти главният прокурор се е възползвал от правомощията си с писмени указания да отменя актове на нисшестоящи прокурори, Ахладова заяви, че няма такава статистика. Трябва да се пита прокуратурата.

Министърката изрази съжаление, че „управляващата партия не успя да събере мнозинство“ за евентуална нова конституция. А именно там били заложени идеите, които ни препоръчват и одобряват и от Венецианската комисия – като например изобщо да няма Пленум на ВСС.

Правосъдната министърка смята, че промени в Изборния кодекс два месеца преди изборите са абсолютно неудачен вариант, посочва ClubZ. Според нея, това няма да бъде оценено положително от европейските ни партньори относно изборния процес.

Доверието в съдебната система ще се върне бавно, поетапно. Смятам, че електронното правосъдие, въвеждането на единна система за съдилища, внедряването на Единен портал за електронно правосъдие – всички тези стъпки ще повишат както прозрачността, така и доверието на гражданите, подчерта още Ахладова.