Подгрупата за втори път опита да изслуша българските власти в началото на януари. При първото изслушване през август м.г. главният прокурор и премиерът отказаха да се явят, а пратиха само заместничките си. И на 8 януари сториха същото. И сега Гешев получава 6 допълнителни въпроса, а правосъдният министър Десислава Ахладова и вицепремиерът Екатерина Захариева – осем.
Какво е текущото състояние на т.нар. разследване „Барселонагейт“, в което името на Борисов е намесено в схема за пране на пари, питат евродепутатите. И напомнят на прокуратурата, че преди месеци обясни, че чака отговори от испанските власти по тяхното разследване. Депутатите питат дали прокуратурата върши нещо друго по делото, освен да чака отговори от Испания, като се има предвид, че подобен сигнал е подаден в българското обвинение далеч преди този, получен от испанските власти?
Друга тема от интерес в Брюксел са аудиозаписите от юни 2020 г. Те напомнят на главния прокурор, че в съобщението за прекратяването на тази проверка е било обяснено, че техническата експертиза на записа е показала, че той не е манипулиран, отбелязва ФрогНюз. Всъщност, в съобщението си прокуратурата не даде информация дали записът е автентичен. „Можете ли да изясните дали техническата експертиза потвърждава, че това е гласът на премиера Борисов? Предвид големия обществен интерес към случая, това е доста важна подробност от разследването. В предишни ваши изявления сте казвали, че прокуратурата разсекретява и публикува много материали по делата в обществен интерес. Ще представите ли и техническата експертиза на записите и действията, извършени от прокуратурата по този случай?“, питат Гешев евродепутатите.
Искат да знаят и дали се разследва търговия с влияние или злоупотреба с власт заради казаното от Борисов с записите, че дава инструкции на държавни органи.
Има и въпрос за етапа на разследването за кюлчетата и пачките в чекмеджето на Борисов, което прокуратурата спря в края на 2020 г., защото не успя да открие коя е „прекрасната госпожа“ или „Мата Хара“ (и двете по думите на Борисов), която е правила снимките. Тъй като Борисов говори за черен пазар на компромати, разследва ли се това, питат още евродепутатите, пише още „Сега“
Въпросите им засягат и критиките за значителните правомощия на главния прокурор. И питат Гешев колко честа практика му е да отменя актове на прокурори и колко често ги инструктира по конкретни случаи.
От кого се назначава главният прокурор и на кого се отчита, е друго питане.
Друг въпрос е свързан с регистъра на посегателствата срещу независимостта на съдебната система, който Висшият съдебен съвет направи и в който бяха отбелязани и докладите на Европейската комисия, както и критични мнения за прокуратурата. „Бихте ли коментирали това?“, обръщат се евродепутатите към Гешев.
Към Ахладова и Захариева също има въпрос, свързан с прокуратурата – дали имат намерение да бъде ограничена огромната власт, която има главният прокурор.
Другите питания към тях са:
– Да представят подробности за правителствената програма, приета в отговор на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона.
– Как възнамеряват да подобрят ситуацията с плурализма на медиите и сигурността на журналистите. Дали възнамеряват да инициират законови промени за повишаване на прозрачността на собствеността на медиите. Има ли медии, които се финансират пряко или косвено от държавата или от еврофондове. Бихте ли ни предоставили списъка на медиите, които получават средства от ЕС?
– В резолюция Европейският парламент призова българските власти да внесат поправки в Закона за защита от дискриминация, като половата идентичност изрично да бъде включена като основание за дискриминация и да изменят Наказателен кодекс, така че да обхване престъпленията от омраза и речта на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и сексуални характеристики. Правителството предприело ли е някакви действия по тези теми?
– Преди няколко месеца премиерът Борисов обяви идеи за конституционни изменения, за които се твърдеше, че са единственият възможен вариант. Венецианската комисия даде доста обезсърчаващо становище. Конституционната реформа се провали. Как българските власти оценяват тази ситуация?
– От отговорите ви (по време на изслушването, бел. ред.) можем да заключим, че България няма намерение да премахне възможността за предоставена на гражданство срещу инвестиции. Механизмите за контрол ще бъдат подобрени, но възможността ще остане. Като се имат предвид медийните разкрития за тази схема в Кипър, обмисляли ли сте прекратяване на практиката на златните визи?
– През последните месеци имаше много опасения за върховенството на закона в България. Парламентарните избори ще са пролетта и вече се чуха опасения, включително и свързани с машинното гласуване. Готови ли сте да позволите независим одит на машините?