Първият по рода си договор за забрана на ядрените оръжия влезе в сила днес, приветстван като историческа стъпка към избавяне на света от най-смъртоносните оръжия, но срещащ силна съпротива от страна на ядрените държави, пише „Асошиейтед прес“, цитирана от БТА.
Договорът за забрана на ядрените оръжия вече е част от международното право.
Това е кулминация на продължила десетилетия наред кампания, чиято цел е да се предотврати повторение на ядрените бомбардировки на САЩ на Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Но убеждаването на всички държави да ратифицират договора, изискващ от тях никога да не притежават подобни оръжия, изглежда тежка, ако не и невъзможна задача при сегашния глобален политически климат.
Когато договорът бе одобрен от Общото събрание на ООН през юли 2017 г.,
повече от 120 страни гласуваха за него.
Но нито една от деветте страни, за които се знае или се смята, че притежава ядрени оръжия – САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – не го подкрепи, нито пък съставеният от 30 държави членки военен блок НАТО.
Япония – единствената държава в света, срещу която са извършвани ядрени атаки, също не подкрепи договора, макар че японците на преклонна възраст, оцелели от бомбардировките през 1945 г., настояваха да го направи. Самата Япония се отказва от използване и притежаване на ядрени оръжия, но правителството на страната заяви, че стремежът към налагане на забрана чрез договор е нереалистичен, след като има такова разделение по въпроса между ядрените и неядрените държави.
Въпреки това Беатрис Фин, изпълнителен директор на Международната кампания за ликвидиране на ядрените оръжия – организация, спечелила Нобелова награда за мир през 2017 г., чиято работа спомогна за приемането на договора, нарече влизането му в сила „наистина голям ден за международното право, за ООН и за оцелелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки“.
На 24 октомври
договорът събра 50 ратификации
и това позволи да започне да тече 90-дневният срок преди влизането му в сила днес, на 22 януари.
Фин заяви пред АП, че към вчерашна дата 61 държави са ратифицирали договора, а още една вероятно ще го направи днес, и „от днес ядрените оръжия ще бъдат забранени от международното право“ във всички ратифицирали го страни.
Договорът изисква всички ратифицирали го държави „никога и при никакви обстоятелства . . . да не разработват, изпитват, произвеждат, създават, придобиват, притежават или складират ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства“. Той забранява също всякакво предаване или използване на ядрени оръжия или ядрени взривни устройства и заплашването с употреба на подобни оръжия, изисква страните по него да насърчават подписването на договора от други държави“.
Според Фин договорът е „наистина, много важен“, защото сега ще се превърне в ключов нормативен документ заедно с Женевските конвенции за отношението към цивилните лица и войниците по време на война, и с конвенциите, забраняващи химическите, биологичните оръжия и противопехотните мини.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че договорът е подкрепа за многостранния подход към ядреното разоръжаване.
„Ядрените оръжия създават нарастваща заплаха и светът се нуждае от спешни действия, за да гарантира тяхното ликвидиране и предотвратяване на катастрофалните последици за хората и околната среда, до които ще доведе всяко тяхно използване“, каза Гутериш във видеообръщение и добави: „Ликвидирането на ядрените оръжия остава най-голям приоритет в разоръжаването за ООН“.
Но
не и за ядрените държави.
Когато наближаваше ратифицирането на договора от 50-ата поред държава, за да може той да влезе в сила, правителството на Тръмп написа писмо до страните по договора, в което се казваше, че те правят „стратегическа грешка“ и се призоваваше да анулират ратификациите си.
В писмото се посочваше, че договорът „връща часовника по въпросите на проверките и разоръжаването“, и че той ще застраши подписания преди половин век Договор за неразпространение на ядрените оръжия, смятан за крайъгълен камък на усилията за неразпространение.
Фин възрази тогава, че забраната не може да подкопае неразпространението, тъй като тя е „крайната цел на Договора за неразпространение на ядрените оръжия“.
Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията, заяви, че появата на договора е историческа стъпка в усилията за
избавяне на света от ядреното оръжие
и той се „надява договорът да принуди ядрените държави да предприемат нови действия, за да изпълнят своя ангажимент за пълното ликвидиране на ядрените оръжия“.
Фин каза в интервю, че в страните от НАТО има голяма обществена подкрепа за договора, а в страни като Белгия и Испания има все по-голям политически натиск в негова подкрепа. „Няма да спрем, докато не качим всички на борда“, каза тя.
Организацията ще агитира също за лишаване от средства, оказвайки натиск върху финансовите институции да престанат да отпускат средства на между 30 и 40 компании, ангажирани с производство на ядрени оръжия и ракети, включително „Еърбъс“, „Боинг“ и „Локхийд Мартин“.