 на океанското дъно, за да видят какво ще направят дебнещите дълбо){kind=link}
Миналата година изследователи пуснаха алигатори на 2000 метра (6,560 фута) на океанското дъно, за да видят какво ще направят дебнещите дълбоководни същества с тази необичайна нова закуска. Те публикуваха проучване и интересни нови подробности за това, което се е случило по време на тези „угощения“.
Още през февруари 2019 г. изследователи от Морския консорциум на университетите в Луизиана (LUMCON) извършиха първия експеримент с паднали влечуги в океана. „Падане“ е, когато животно – обикновено нещо голямо като кит – умре и трупът му падне на морското дъно, осигурявайки невероятен банкет за редица дълбоководни същества.
За морските учени падането дава несравнима представа за дълбоководните екосистеми и хранителните мрежи, тъй като се вижда кой се появява, кога и кой какво яде. Екипът на LUMCON искаше да разбере как дълбоководните същества в Мексиканския залив ще реагират на необичаен източник на храна – алигатори, по-често срещани в сладководни среди, макар и не винаги.
„Всъщност има наистина достатъчно доказателства, че алигаторите излизат в морския залив при големи наводнения, особено защото тук имаме два големи речни изхода“, каза пред IFLScience Ривър Диксън, един от авторите на изследването. „И така, имахме доказателства, че там има алигатори, но не знаехме какво означава това за дълбоките води.“
В изследването, публикувано в PLOS One, екипът заяви, че здравите кожи на трите американски алигатора потенциално биха попречили на вечерята на дълбоководните същества. Е, оказва се, че не е така.
На гигантските изоподи им отне по-малко от ден, за да отворят наградата си. Един алигатор е бил затрупан с гигантски розови изоподи (Bathynomus giganteus), дългокраки чистачи, за които е известно, че реагират на храната доста бързо. В рамките на 24 часа те бяха проникнали в тялото, прокарвайки си път през кожата и започнаха да ядат храната си отвътре навън.
Вторият беше оглозган само за 51 дни и напълно лишен от всякакви меки тъкани. Изоподите оставиха след себе си само гръбначен стълб и череп. Това обаче предостави на изследователите първите доказателства за чисто нов вид червей, който яде кости – разглеждан тук като червеникаво-кафяв мъх. Изглежда, че е нов член на семейство Osedax, понякога известен като зомби червеи. Той ще бъде наименуван след време. Това е първият път, когато някой Osedax е забелязан в Мексиканския залив.
Съдбата на третия алигатор се оказа неизвестна. Първите наблюдения от него, направени осем дни по-късно, разкриха празно въже. Наблизо бяха открити 20-килограмовата тежест, скобата и част от въжето (всички използвани за залавянето му). Очевидно е било надушено от нещо, което не е искало да сподели късмета си с никой друг.
Изчисляването на това, което би могло да влачи общото тегло на трупа на алигатора и останалите предмети (около 36 килограма / 80 паунда) и има якост на захапване, което може да пререже въжето, поставя подозрението върху голяма акула, най-вероятно гренландска или такава с шест хриле.
Оказва се, че обитателите на морските дълбочини не могат да си позволят да бъдат придирчиви, тъй като източниците на храна са оскъдни.