Президентът и парламентарно представените партии настояват да се въведе видеонаблюдение при броенето на бюлетините след края на изборния ден, а ГЕРБ търси всякакви оправдания, за да няма такова.
Сега топката е в ръцете на Централната избирателна комисия (ЦИК), пише Mediapool.
Депутати от ГЕРБ стигнаха далеч в усилията си да пресекат дебата за видеонаблюдението, което според мнозина е още една пречка пред изборните измами. Депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-вътрешен министър Красимир Ципов твърди, че човешкото лице представлява лични данни и не може да се снима.
Досега това е най-сериозният аргумент на ГЕРБ срещу видеонаблюдението при броенето на гласовете. Експертът по въпросите за защитата на личните данни адв. Александър Кашъмов коментира, че това не може да е пречка.
В петък ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха обещаните промени за изборите, които обаче уреждат само въпроса с гласуването на карантинираните и хоспитализираните с коронавирус.
Към момента няма изрично законово позволение на застъпници и наблюдатели да снимат и излъчват в реално време броенето на бюлетините.
Извънпарламентарните партии обаче продължават да настояват такава възможност да бъде дадена. Идеята им е всеки застъпник, наблюдател или дори член на комисия да може да излъчва на живо процеса. В случая дори не става дума за стационарни камери, осигурени от държавата, а за снимане на мобилни устройства.
ЦИК ще го обсъди
„В Изборния кодекс няма записано нито може, нито не може. Но Изборният кодекс не е закон, за който можем да кажем, че всичко, което не е забранено, е разрешено“, заяви миналата седмица пред Нова тв горителят на ЦИК Таня Цанева.
Това означава, че ако и ЦИК не излезе с конкретни указания по въпроса, то всяка секционна комисия може да има различен подход и на места да бъде позволено снимане, а на други – не. Още по време на срещата между президента Румен Радев и ЦИК, председателят на комисията Александър Андреев обеща темата с видеонаблюдението ще бъде обсъдена.
Говорителят на ЦИК Таня Цанева потвърди пред Mediapool, че разискване по темата ще има. Все още обаче не е ясно кога ще се проведе то.
„Това видеонаблюдение при всички случаи не бива да засяга тайната на вота. То може да бъде допуснато при определи условия. Защото така или иначе в рамките на секцията могат да присъстват както представители на медиите, които да могат да заснемат процеса на откриване на изборния ден, а после и при отварянето на урните и отчитането на резултатите. Затова това (видеонаблюдението- бел. ред) е въпрос, който следва да бъде обсъден подробно в ЦИК и ние ще вземем необходимото решение“, каза Андреев миналата седмица пред бТВ.
Така решението за видеонаблюдението остава висящо, засега.
Може ли човешкото лице да е аргумент срещу излъчването?
Доскоро основният аргумент на управляващите срещу онлайн наблюдението беше, че „в редица села дори нямат обхват на телефона“. Тази теза първо беше лансирана от председателя на парламента Цвета Караянчева, а след това и шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова заговори за „липса на интернет връзка“.
В петък от ГЕРБ вече имаха друг аргумент срещу видеонаблюдението.
„Нашите притеснения са свързани с това дали не влизаме в противоречие с изискванията на Закона за защита на личните данни (…) Трябва да се обмисли, да се съгласува една такава подобна промяна с компетентния орган – Комисията за защита на личните данни. Ние ще направим това, за да вземем правилното решение (…) Образът на лицето по последните промени представлява лична данна“, каза на пресконференция депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов.
„Ако има пречка за видеонаблюдението при броенето на бюлетините, то тя определено не е в „защитата на личните данни“, а в някакви други съображения, които засега остават неизказани и непрозрачни“, посочи адв. Александър Кашъмов пред Mediapool по повод доводите на Ципов.
Снимането на разпознаваеми хора наистина представлява обработване на лични данни, каза адв. Кашъмов, но направи следното важно уточнение: „Защитата на личните данни не е абсолютна – иначе гражданите не биха могли да получават информация за това, кой и как ни управлява. Напротив, според тълкуването на Европейския съд по правата на човека, а и на нашия Конституционен съд (Решение № 4 от 2012 г. по к.д.14/2011) защитата на личните данни на изпълняващите публични длъжности е „много по-занижена от тази на обикновените граждани“.
Според Кашъмов това означава, че държавните служители, включително и занимаващите се с избори, са длъжни да търпят публичността и една по-стеснена степен на защита на личните им данни.
„Интересното е, че не за първи път защитата на личните данни на служителите се превръща в голяма тема, докато за данните на гражданите няма особена грижа. Така очевидно без никаква драма се монтират камери по улици и сгради, а те несъмнено улавят данните и самоличността на хиляди хора всеки ден. Въпреки това се приема, че в името на сигурността и спокойствието на гражданите, това видеонаблюдение е оправдано. Без особен дебат се въвежда видеонаблюдение на деца – в детски градини, на изпити и т.н., защото било полезно. Но когато става въпрос за обезпечаване на честността на изборите, тоест за гръбнака на демокрацията – то се били нарушавали правата на клетниците, които броят“, посочи още правозащитникът.