БНБ публикува днес декемврийската си макроикономическа прогноза. В нея четем, че през 2020 г., според базисния сценарий, реалният БВП на България ще се понижи с 4.4%. Този спад ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на Националния статистически институт показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност.
Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България. Това би потиснало за по-дълъг период от прогнозираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите, информира money.bg. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват предимно като ориентирани в посока реализация на по-слаба инфлация и са свързани с възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Доколкото след правителственото потребление частното е с най-голям положителен принос за БВП, неговият ръст през 2021 и през следващите години ще е от решаващо значение за икономиката ни и за приходите в бюджета, а от там и за фискалната устойчивост на държавата.
Но точно на отчитането на частното потребление БНБ е посветило огромен абзац в последната си макроикономическа прогноза. И в него се създава усещането, че прилаганият от НСИ подход е, меко казано, спекулативен. Разбира се, БНБ не ползва такива квалификации, а говори за „аномалии“. Но посочените в анализа на централната банка аномалии в отчитането на частното потребление са много. Ето какво пише БНБ по въпроса:
„Според данните на НСИ през първите девет месеца на 2020 г. частното потребление в България нараства с 2.0% в реално изражение спрямо същия период на 2019 г. Устойчивата динамика на частното потребление, въпреки негативния шок, предизвикан от разпространението на пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаването ѝ, е основен фактор за ревизията в прогнозата ни за икономическата активност, която е в посока по-малък спад на реалния БВП на България през 2020 г. спрямо прогнозите от септември 2020 г. и юни 2020 г. Целта на този акцент е да представи до каква степен динамиката на частното потребление в България може да бъде обяснена с действието на фактори, свързани със строгостта на противоепидемичните мерки, потребителските нагласи, размера на фискалната подкрепа за икономиката и изменението на заетостта и доходите на домакинствата. Анализът показва, че положителната динамика на частното потребление в България през първите девет месеца на 2020 г. не може да бъде напълно обяснена с горепосочените фактори.
В допълнение, анализът на динамиката на високочестотни индикатори предполага спад на потреблението на домакинствата през периода. Вероятно устойчивостта на частното потребление в България през първите девет месеца на 2020 г. се дължи по-скоро на особеностите в методологията, използвана за съставяне на статистическите данни, отколкото на икономическото развитие в страната. Данните на НСИ за частното потребление в България през първите три тримесечия на 2020 г. показват значителна устойчивост към негативния шок, предизвикан от разпространението на пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаването ѝ, като подобна устойчивост не се наблюдава в останалите европейски държави. За периода януари – септември 2020 г. България е единствената страна в Европейския съюз (ЕС), която отчита растеж (с 2%) на частното потребление в реално изражение спрямо същия период на 2019 г., докато в ЕС и еврозоната този компонент се понижава съответно със 7.4% и 8.0%.
Растежът на частното потребление в България за деветмесечието на 2020 г. е още по-висок в номинално изражение (3.0%), като само още една страна от ЕС (Словакия) регистрира положително изменение на годишна база на крайните потребителски разходи на домакинствата по текущи цени. През периода януари – септември 2020 г. крайните потребителски разходи на домакинствата в ЕС са засегнати негативно в по-голяма степен в държавите, въвели по-строги противоепидемични мерки срещу разпространението на COVID-19. В България строгостта на противоепидемичните мерки за периода януари – септември 2020 г. е по-ниска от средното за ЕС, но е съизмерима с тази в други страни, като Австрия, Чехия, Литва и Словакия. За разлика от България при тези държави се наблюдава спад на годишна база на реалното частно потребление през разглеждания период в интервал от -0.6% до -8.7%.
Изменението на индикатора за потребителското доверие също не съответства на по-устойчивата динамика на частното потребление в България спрямо останалите страни в ЕС през деветмесечието на 2020 г., тъй като отклонението на показателя за доверието на потребителите в България от дългосрочната му средна е близо до средното за еврозоната и за ЕС. В отговор на пандемията всички държави – членки на ЕС, въведоха дискреционни фискални мерки с цел подпомагане на най-уязвимите фирми и домакинства и запазване на заетостта. В България размерът на обявените към октомври 2020 г. фискални стимули възлиза на малко под 4% от размера на БВП , което е под средното ниво за страните от ЕС. В същото време у нас е регистриран по-нисък спад на годишна база в отработените човекочасове (понижение с 4.9%) спрямо средното за ЕС (понижение с 6.9%) през първите девет месеца на 2020 г., което вероятно може да се обясни с по-слабата рестриктивност на противоепидемичните мерки и с политиката на фирмите по наемане и освобождаване на персонал.
Въпреки относително ниския спад на отработените човекочасове България е единствената страна от ЕС, при която се наблюдава противоположно изменение на този показател и реалното частно потребление. При сходен спад на отработените човекочасове на този на България годишният спад в частното потребление в реално изражение, регистриран в други държави от ЕС през периода, варира от -2.3% (Литва) до -10.5% (Латвия). Фактор, който вероятно е допринесъл за по-благоприятната динамика на разполагаемия доход на домакинствата в България и съответно на частното потребление спрямо повечето от останалите държави от ЕС, е нарастването на компенсацията на един нает през периода януари – септември 2020 г. с 5.4% на годишна база (при спад от -1.2% в еврозоната и -0.9% в ЕС). Отбелязаният растеж в България е вторият по височина в ЕС след този на Литва. В същото време в Латвия и Литва, където се наблюдават сходни като в България понижения в отработените човекочасове и сходни повишения в компенсацията на един нает, частното потребление спада спрямо януари – септември 2019 г. със съответно -2.3% и -10.5%.
Според изчисления на БНБ регистрираното повишение с 5.4% на компенсацията на един нает на годишна база в България през периода януари – септември 2020 г. не е достатъчно, за да компенсира негативните ефекти от пандемията върху финансовото състояние на потребителите, като реалният разполагаем доход на домакинствата се е понижил с 1.8% спрямо януари – септември 2019 г. Частният мораториум върху кредитните задължения дава възможност на домакинствата да поддържат по-висока норма на потребление от тази, която биха предположили макроикономическите фактори, тъй като неговото действие временно отлага плащанията по кредитните задължения и оставя домакинствата с повече свободни средства за потребление. Този фактор обаче не е специфичен за България, тъй като частни и/или публични мораториуми бяха приложени и в другите страни от ЕС. В същото време се наблюдава и повишаване на нормата на спестяване на домакинствата в България през разглеждания период, което също е фактор за понижение на потреблението на годишна база“.
В прогнозата си БНБ дава сравнителни данни на движението на частното потребление според методиката на НСИ и тази, която е конструирана от самата централна банка.
„Данните дават индикация за значително по-голяма устойчивост на частното потребление по националните сметки в сравнение с алтернативните индикатори както в реално, така и в номинално изражение. Почти всички индикатори за направените разходи от страна на домакинствата отбелязват значително понижение на годишна база през първите девет месеца на 2020 г. Повишаване в реално и номинално изражение през периода януари – септември 2020 г. на годишна база е регистрирано единствено по отношение на разходите средно на едно лице от домакинство според тримесечното изследване на НСИ „Наблюдение на домакинските бюджети“, но растежът остава под този на частното потребление от националните сметки на НСИ. Според данни на „БОРИКА“ АД за деветмесечието на 2020 г. е отчетен годишен спад със 7.1% в номиналната стойност на извършените трансакции с платежни карти.Оценените на база исторически редове корелации също предполагат, че през първите девет месеца на 2020 г. се наблюдава разминаване в динамиката на частното потребление по националните сметки на НСИ и на алтернативните високочестотни измерители на потреблението на домакинствата, изразяващо се в по-силно от предполаганото потребление на домакинствата по националните сметки на НСИ спрямо високочестотните индикатори.
Съществува вероятност за устойчивостта на динамиката на частното потребление в България през първите девет месеца на 2020 г. да допринасят и методологически особености. Статистиката за частното потребление се съставя по две алтернативни концепции: вътрешна и национална. Вътрешната концепция на частното потребление включва разходите на резидентни и нерезидентни домакинства на територия на страната, докато националната концепция на частното потребление включва потреблението на резиденти в чужбина и изключва потреблението на нерезиденти в страната. Като подкомпонент на БВП се използва частното потребление по националната концепция.
В исторически план двете концепции водят до много сходни годишни темпове на растеж на частното потребление, но данните за първите девет месеца на 2020 г. показват значителна разлика в динамиката на потреблението по двете концепции. Докато частното потребление по националната концепция, което се използва при изчисляването на БВП, остава устойчиво на шока от пандемията и нараства на годишна база в номинално и реално изражение, частното потребление по вътрешната концепция регистрира спад на годишна база както в номинално (-2.9%), така и в реално изражение (-4.1%), което е в съответствие с динамиката на повечето алтернативни индикатори за измерване на потребителските разходи през разглеждания период.
Анализът на динамиката на потреблението на домакинствата в България през периода януари – септември 2020 г. показва, че отчетеното от НСИ нарастване на частното потребление по националните сметки не съответства на развитието през периода в останалите държави от ЕС15 и се различава от наблюдаваната в исторически план зависимост спрямо алтернативни индикатори за доходите и разходите на домакинствата. Поради тези причини може да се предположи, че наблюдаваната през първите девет месеца на 2020 г. устойчивост на частното потребление в България към негативния шок, предизвикан от разпространението на пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаването ѝ, е възможно да отразява методологически особености при изготвянето на данните за националните сметки. От своя страна това внася значителна несигурност пред изготвянето на прогнозата за този компонент на БВП, тъй като динамиката му не може да бъде обяснена изцяло с измененията на конюнктурните индикатори и в макроикономическата среда в страната“, пише БНБ.