Реално Естония е с най-нисък външен дълг, а не България. По принцип ние сме шампиони в това отношение за последните 25 години, така че това не е нещо ново за нас, с което да се изтъкваме понастоящем. Така икономистът Стоян Панчев коментира за Нова България думите на премиера Борисов, че държавата ни е с най-нисък дълг в ЕС. Панчев допълни, че за пореден път министър-председателят се заиграва с цифрите, разчитайки на неосведомеността на повечето български граждани.
„Този нисък дълг реално се дължи на валутния борд, на плоския данък, на една дългогодишна политика на българските правителства за последните 20 г., която в последно време, особено при управлението на ГЕРБ, беше променена в негативен план. Виждаме ударът по лева с влизането ни в ERM II, понастоящем стойността му не се определя от закона за БНБ, а от съвета към ERM II , в който централна роля играе ЕЦБ“, поясни Панчев.
Припомняме, че от 1 октомври 2020 г. ЕЦБ отговаря за прекия надзор на значимите институции в България и общите процедури за всички контролирани субекти, както и за надзора върху по-малко значимите институции.
„В прессъобщение от ЕЦБ преди дни се казва, че левът не е надценен и не трябва да се променя настоящия курс, което следва да успокои българските граждани“, каза икономистът и допълни, че това успокоение е в краткосрочен план, тъй като контролът за промяна на курса се държи от ЕЦБ, страните от Еврозоната и Дания.
Панчев посочи, че премиерът Борисов се е отметнал от обещанието си за широк дебат по темата с влизането ни в ERM II. „Мнозинството от българите са против това влизане, искат референдум, нещо, което аз лично бих искал да се случи. Смятам, че все още има шанс да запазим националната си валута. Ще повторя, че ниският ни външен дълг се дължи на валутния борд, тъй като той пречи на политиците ни да вземат необосновани дългове и реално той стои зад хвалбите на Борисов“.
Анализаторът отбеляза, че големите харчове, които са проблематични от гледна точка на бюджета, са по-скоро за 2021-а година и се отнасят до повишението на заплатите в администрацията и промяната при пенсиите. „Когато говорим за пенсионната система, тя е един от най-проблемните елементи от бюджета, тъй като е в константен дефицит. През последните години, заради икономическия ръст, този дефицит се беше свил, но бюджет 2021 отново го предизвика да нарасне. Той се движи между 40 и 60% за последните 10 години. За мен проблемът с пенсионната система ще ескалира през тази и следващите години. Не изключвам възможността да се повишат осигуровките с цел да бъде компенсиран именно този дефицит. Това за мен би било изключително грешно решение, защото качваш разходите за фонд „Пенсии“, но не предвиждаш и не залагаш финансови инструменти, с които да компенсираш тези разходи. С този ход се унищожава структурата на пенсионната система, защото тя е основана на вноските на всеки, а по този начин – увеличаването на пенсиите, се прави най-голям реверанс към тези, които са внасяли най-малко“, заяви Панчев и допълни, че Борисов реално залага „бомба“ в бюджета, като има индикации, че го прави съзнателно, за да постави следващото правителство в трудна позиция.
„Основните спестявания на българските граждани се намират във втория стълб на пенсионната ни система. Големият проблем е, че от 2014 г. правителството се опитва да го национализира и да вкара средствата в НОИ. Вторият не по-малък проблем за мен е, че самите фондове се справят зле с управлението на парите и по-конкретно с възвръщаемостта. Лошото в цялата ситуация е, че те самите проявяват готовност да бъдат национализирани и вместо да влязат в някакъв дебат със своите критици, те им пращат прокуратурата“, отбеляза икономистът.
Според него най-добрият вариант е не да се премахнат самите фондове и парите ни да отидат в НОИ, а да се прехвърлят тези средства директно на българските граждани. „Тези пари ще изчезнат веднага, след като постъпят в сметките на института, тъй като с тях реално се захранва сегашната икономика и бюджетните плащания“, категоричен е той.
Панчев коментира и идеята за премахването на статута на болниците като търговски дружества в условията на настоящата пандемия. „Това е лоша идея. Резултатът ще е такъв, че управлението на средствата в болничните заведения ще се влоши, а не обратното. За мен здравната тема и финансирането й е сред най-болните в държавата“.
Икономистът засегна и темата с отражението на пандемията спрямо световната икономика и посочи, че предстои преформатиране на цялата финансова система.
„Видяхме биткойна, който само за месец достигна нива от около $20000 до над $37 000. Виртуалната валута най-вероятно ще претърпи корекция надолу, но дългосрочният тренд е нагоре. Виждаме как се дават заеми в криптовалута в специално създадени за това борси, чрез приложения, които са извън контрола на финансовата система. Централните банки по целия свят буквално задраскаха това, което пише в учебниците по финанси и в момента се държат доста извън границите на правилата. ЕЦБ понастоящем е разширила своя баланс до 60% от БВП на еврозоната. Тя печата пари и с тях купува най-различни видове активи, предимно държавен дълг, с който помага на вече супер задлъжнели държави. Както и подпомага сериозно закъсали компании. Притеснителното е, че в мирно време държавите, основно от еврозоната, поддържат рекордни нива на своя дълг към БВП. Имаме Италия, която е на 160%, Гърция със 180%, цялата еврозона е със 100% дълг. Ако ЕЦБ не беше намалила лихвените проценти през март м.г., редица държави щяха да фалират“, поясни Стоян Панчев.
Според него подобна политика превръща икономиките в т. нар. „зомби икономики“, в които държавите не могат да обслужват задълженията си и се предполага те да фалират. „Наред с това имаме и т. нар. „зомби компании“, които не могат вече да съществуват, ако не бъдат субсидирани от централните си банки“.
Анализаторът отбеляза и стремежът на централните банки към реализиране на своите електронни пари.
„С премахването на кешовите плащания те целят да установят максимален контрол върху вашите и моите финанси. Тези електронни пари ще са различни от криптовалутите, но целта им е да ги настигнат като технология и влияние. Около средата на месеца ще се състои дебат за електронното евро, който дебат ще трае само две седмици. А въвеждането му ще е огромна промяна в паричната система. Което е и още един аргумент България все още да не бърза да въвежда еврото, а да разчита на своята добре работеща финансова система. Така че това са едни огромни промени, които няма да приключат с края на пандемията“.
Стоян Панчев смята, че предстои огромна шокова дългова криза в целия свят.
„Това на което най-вероятно ще станем свидетели, не сме го виждали в близкото минало. Случилото се през 2009-а и 2012-а ще ни се стори като разходка в парка. Идеологическата гледна точка в случая няма значение, просто с числата никой не може да спори. Това, което ЕЦБ прави в момента, е да отложи този момент, но той бързо наближава“, заяви икономистът.
Той цитира и председателя на немската централна банка Deutsche Bundesbank – Йенс Вайдман, според когото тези отрицателни лихви няма как продължат вечно. По думите на Вайдман, ако прогнозата за инфлацията го изисква, ще трябва да има обрат на лихвените проценти.
Анализаторът предупреди за бъдещото състояние на всички правителства, компании и обикновени граждани, които са взели кредити при настоящите лихвени проценти. „Вдигането на лихвата само с 1 процент ще задължи всеки български гражданин, взел ипотечен кредит, с допълнителни задължения от порядъка на 200-300 лв месечно и ви е ясно какво ще се случи.“
„Просто никой до този момент не е успял да надбяга икономиката. Можеш да отлагаш и да отлагаш, правейки проблема все по-голям, но в крайна сметка тези балони се пукат и болката трябва да бъде понесена“, заключи Стоян Панчев.
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съ-основател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Автор: екип на Нова България