Рязък спад в доверието към „Демократична България“ и партията на Слави Трифонов. Това е един от изводите на „Алфа Рисърч“ от регулярното проучване на общественото мнение, реализирано в периода 15 – 21 декември 2020г., сред извадка от 1017 пълнолетни жители от цялата страна.
Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция.
През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред БСП (21.9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Бойко Борисов възвръща част от доверието си в сравнение с есента (от 20.3% до 23.5%). След като спечели вътрешнопартийната битка, Корнелия Нинова също укрепва обществено доверие (от 19.8% до 20.5%).
49.6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват.
В условия на множество неизвестни, разбираемо липсва обществен консенсус, дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент, или да се отложат. Евентуална нова вълна от зараза с COVID-19 би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Реалният спад в намеренията за гласуване обаче е ясен индикатор за негативното отражение на една изострена пандемична ситуация върху избирателна активност.
43 на сто очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27 на сто биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова – коалиция с участието на БСП. За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили.
По-ниската избирателна активност, от своя страна, води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.
След ГЕРБ и БСП, като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава „Има такъв народ“, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а за Слави Трифонов – от 36% до 30.3%.
Подобна тенденция е налице и в подкрепата за Демократична България. Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, главно заради по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14.7%.
Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също запазва шансове за представителство. Персоналният рейтинг на Мая Манолова, както на Слави Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), но тя остава доста по-популярна, отколкото нейната формация.
Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на ВМРО – НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%.
Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани.
Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.
COVID-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-то Народно Събрание. Нито един от двата основни сценария не може да бъде изключен. Овладяването на здравната и икономическа кризата, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в полза на управляващите. Обратното, евентуално катализиране на негативните настроения в обществото и формулирането на привлекателна за широки социални групи политико-ценностна алтернатива с ясно лидерство, може, от своя страна да върне тласъка в подкрепата за претендентите.