Ние майките, 3 години сме по площадите, без да броим протестите в предходните години, когато излизахме два пъти годишно, от което нищо не последва.
Един съвет, мили хора! Никога не питайте кой ни гледа децата. Не сме ги оставили, нито на държавата, нито на произвола на съдбата. Явно има КОЙ, докато сме на площада. А ако нямаше кой, по-приятно ли щеше да ви бъде?
По-удачно е да попитате – ходим ли на почивки, ходим ли със семействата си на ресторант, кино, театър, на гости, имаме ли отпуск, ползваме ли болничен, смеем ли да умрем? И Смеем ли да бъдем други?