Анализът е препубликуван от „Дойче веле“
На 1 януари, когато сръбският президент Александър Вучич даде старт на газопровода „Турски поток 2“ и първите количества руски газ за Сърбия през Турция и България, премиерът Бойко Борисов отиде до Кулата, за да покаже, че в България вече влиза и азерски газ. „От днес – пълна диверсификация!“, обяви Борисов предвид факта, че договорените годишно 1 млрд. кубически метра синьо гориво от Азербайджан са близо ⅓ от българското потребление.
В действителност още на 31 декември президентът на азербайджанската газова компания SОCАR Ровнаг Абдулаев се похвали, че азерският газ вече е стигнал европейските пазари благодарение на Трансадриатическия газопровод (TAP) и 25-годишни договори с европейски компании. Но изглежда, че за Борисов е било по-удобно да го „покаже“ на 1 януари. Сякаш негласно да обясни защо липсва от церемонията за старта на тръбата, наричана от него „Балкански поток“, с проектна мощност от 13,9 млрд. куб.м годишно, за която държавната фирма „Булгартрансгаз“ даде мило и драго и над 2,6 милиарда лева, взети на кредит.
Много хвалби и много пари, накрая – мълчание!
Иначе Борисов не отвори дума за липсата си на официалната церемония в сръбското село Господжинци, на която присъства и руският посланик в Белград – Александър Боцан-Харченко. Въпреки че през юни м.г. обеща на Вучич когато стане готов тръбопроводът, „накрая на годината да направим една среща на границата“. Борисов не коментира пускането на първите количества газ по тръбата, рекламирана многократно от него като проект, който ще превърне България в „регионален, стратегически газоразпределителен център“. Вместо това обяви, че „ние ще направим откриване, когато станем готови с всичко“.
В началото втората линия на „Турски поток“ ще има доста по-нисък капацитет от първоначално обявените 38 млн. куб.м дневно – около 15 милиона. Тези количества ще се повишат до достигане на пълен капацитет, след като бъдат завършени двете компресорни станции – Расово в Северозападна България и Нова Провадия в Североизточна България, коментираха експерти. Американските съоръжения пристигнаха тази есен. Срокът за първата е март, за втората – септември. Излиза, че България ще е готова „с всичко“ след парламентарните избори напролет – и е непредвидимо дали церемонията по откриването наесен ще се ръководи от Бойко Борисов.
Свое обяснение за мълчанието на българските власти даде енергийният анализатор Христо Казанджиев по bTV. „Вероятно не е добра новина за имиджа на българското правителство да се съобщи, че страната ни първо доставя газ за Сърбия по „Турски поток“, докато Северозападна България не е осигурена със синьо гориво“, заяви той.
Думата, която Борисов (не) удържа
Никак не е сигурно дали „Булгартрансгаз“ изобщо ще планира отклонения на тръбата за общините, през които преминава – и в Североизточна, и в Северозападна България. Вероятно при наличие на инвестиционен интерес, но такъв едва ли може да се очаква предвид икономическите щети от пандемията от Ковид-19 и демографската криза.
Тържеството в Сърбия за първите количества руски газ по „Турски поток 2“ обаче показа, че известният с непостоянството си Борисов може да удържи поне на една дадена дума. Още през януари м.г. той обеща на руския президент Путин, а през юни увери Вучич, че тръбата ще е готова до края на годината – на фона на изразената на няколко пъти позиция на САЩ, за които газопроводът е „геостратегически проект на Русия“.
За други газови тръби българският премиер говори едно, но става друго. Два простички факта разпердушинват уверенията от пропагандните му инспекции, че по газовата връзка с Гърция се работи „усилено“ и „това, което трябваше да направим, сме го направили, така че да няма и ден забавяне на този изключително важен геостратегически проект“. (Както е известно – проект с давност от 11 години.)
На 20 октомври 2019 г. Борисов излъчи във Фейсбук профила си първите кадри от старта на продължението на „Турски поток 2“. Българското трасе от близо 474 км бе готово за 14 месеца. На 22 май 2019 г. Борисов и тогавашният гръцки премиер Алексис Ципрас направиха първи копки на газовата връзка Стара Загора-Комотини. Трасето от 183 км, от които 150 на българска територия, ще е готово през април догодина – но и тази дата не е съвсем сигурна. Забавянето на интерконектора, който първоначално трябваше да е готов тази есен, наложи промяна в договора за азерския газ, за да тръгне през реверсивната връзка Сидирокастро-Кулата.
„В интерес на Кремъл“
Въпреки проевропейското говорене на Борисов, състоянието на интерконектора – един от седемте приоритетни за ЕС проекта в областта на енергетиката, подкрепен и от САЩ, е най-доброто опровержение. „До под кривата круша“ е реалната му оценка, а в действителност е стигнал до кърджалийския язовир „Студен кладенец“, под който трябва да минат 1,6 км тръби в посока Гърция.
Още на 26 декември лидерът на „Да, България“ Христо Иванов прогнозира с абсолютна точност какво ще направи Борисов на 1 януари, когато, по думите му, бъде открит „Руски поток“: „… Борисов ще се опита да покрие новината с това, че България е започнала да получава азерски газ и от 1 януари всъщност енергийната диверсификация била реалност“. Което се и случи. „Случва се онова, което е в интерес на Кремъл, а не в интерес на България“, заяви Иванов.
Освен азерския газ, по газовата връзка с максимален капацитет от 5 милиарда куб.м се очаква България да приема и синьо гориво от различни доставчици от терминалите за втечнен газ в Гърция. Реалният пуск на интерконектора би помогнал на България да договори възможно най-добри условия при предстоящите си преговори с „Газпром“. Контрактът с руската компания, която доставя 90% от газа в България, изтича през 2022 г. и едва ли е необходимо да се договарят същите количества.
Сърбия печели. А България?
Докато България очаква един по-изгоден договор с „Газпром“, съобразен с новите реалности, Вучич увери сънародниците си, че Сърбия е станала много по-богата с пускането на газа по „Турски поток“. Цената за 1000 куб.м ще е $155 на входа с България, плюс 12-14 долара транспортни разходи – срещу $240 за 1000 кубика по-рано, обясни сръбският президент. За българската страна остават въпросителните за изплащането на кредитите за тръбата и надежда за някакви печалби някой ден.