„Дайте да се мобилизираме. Всеки да бъде личен участник в цялата тази битка срещу коронавируса. Не можем да позволяваме някакъв вирус да ни спира живота. Трябва навреме да се вдигнем.”
Такъв призив отправи вирусологът професор Радка Аргирова в ефира на NOVA през месец март, когато заразата настъпи ударно в целия свят.
Какво се промени с COVID-19 през изминалите месеци и какво разбраха учените за този вирус?
„Много неща се промениха. Нека да почнем от начало. Най-напред се промени самият вирус. Самият вирус не е този, който беше в началото- т.е аз многократно съм казвала, че Уханският вариант – ще го нарека така, защото той се оказа наистина един вариант от многото – вече на практика не циркулира. Два други варианта вече не циркулират, затова пък се появиха мутанти”, заяви председателят на Българското дружество по медицинска вирусология проф. Аргирова.
По думите й учените са знаели, че ще се появят мутации, защото това е в природата на РНК – съдържащите вируси. Не за всички обаче се знае точно и достатъчно относно тяхната вирулентност, патогенност и другите им качества.
„Сега, разбира се, знаем за единия, който е широко и така застъпен в целия свят и който дойде от началото на март. Навсякъде го има. Сега този, за който се говори, че е нов – на практика не е нов, знае се, че го има в Европа. Разбира се може би е бил нов за Великобритания – факт е, че те го докладват, значи е нов за тях. Но в Бразилия също през март докладваха за него и това го знаем”, категоричен е вирусологът.
Тези нови вируси като цяло имат една обща черта – по-лесно се пренасят, по-лесно заразяват клетките. Именно това е причината според професор Аргирова, заради която в есенната част на годината, започна много сериозно покачване броя на новооткритите заразени лица.
Още в самото начало на пандемията със сравнително бързи темпове учените установиха спецификата на COVID-19 и имаха яснота за структурата на вируса.
„Според мен вече има яснота, защото напълно е дешифриран неговият геном, а щом като е известен вирусният геном, както и всичките белтъци, които този геном кодира-вече знаем кои са и най-важните, така че пътят към създаване на ефективен имуноген е открит. Имуноген означава препаратът, който ще участва във ваксината”, категорична в професор Аргирова.
Девет месеца по-късно ваксината е факт. Имунизацията започна. Но една не малка част от хората са подозрителни към най-новото оръжие срещу коронавируса, защото ваксината се появява сравнително бързо. Този процес обаче има научно обяснение.
Според професор Аргирова са необходими осем дни, за създаването на ваксина. „Останалото е въпрос на производство”, категорична е тя.
10 трилиона долара са дадени, за да се направи толкова бързо ваксината, подчертава ученият.