Безплатна или много евтина чешмяна вода да се предлага в ресторанти, столове и други кетърингови услуги, както и в обществените сгради и публичните администрации.
Това препоръчва Европейската комисия в директива за питейната вода, приета в средата на декември от Европарламента, пише „24 часа“. Новото законодателство е следствие от първата успешна гражданска инициатива Right2Water („Право на вода“), която събра 1,6 млн. подписа за подобряване на достъпа до безопасна питейна вода за всички европейци.
Ресторантьорите у нас обаче не възприемат добре тази идея. „Ценовата политика в България не позволява в момента да предлагаме безплатно вода на клиентите си“, каза председателят на управителния съвет на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов.
„Ако мога да си позволя едно фрапе да струва 4 евро, нищо не пречи да налея на клиента, който си го е поръчал, бутилка вода от чешмата и да му я предложа безплатно. Но това са непостижими засега за нас цени. Ако директивата предлага собствениците на заведения да бъдат насърчавани да предлагат безплатно годна за пиене вода на клиентите си, нека да измислят начин, по който да ги насърчат“, добави Алибегов.
Освен по-добър достъп до питейно водоснабдяване на всички граждани директивата цели да осигури и по-високо качество на питейната вода.
Държавите от ЕС трябва да инсталират оборудване за използване на чешмяна вода на обществени места на открито и в закрити помещения, когато това е технически осъществимо. Целта е да се осигури достъп за всички хора, най-вече на уязвимите групи – бежанци, номадски общности, бездомни хора и културни малцинства като ромите и пътуващите общности, независимо дали водят уседнал начин на живот, или не. Тези хора трябва да се информират за възможностите за свързване към разпределителната мрежа или за алтернативните начини за достъп до вода.
Във фактурата със сметката за водата ще е записана информация
за химическите вещества в нея. Ще пише и колко е цената на литър или кубичен метър на доставяната вода за консумация, количеството, което сме употребили в домакинството, сравнено с годишните тенденции на потреблението ни, както и сравнение на нашето потребление със средното.
Информацията трябва да съдържа още: как се пречиства и дезинфекцира водата, има ли превишаване на стойностите на показателите, които са от значение за здравето на човека, оценката и управлението на рисковете за водоснабдителната система, съвети за това как да се намали потреблението на вода и да се избегнат рисковете за здравето, дължащи се на застояли води, както и допълнителни данни, които може да са полезни за обществеността — например относно показателите като желязо, твърдост и минерално съдържание, които често оказват влияние върху възприятията на потребителите за качеството на чешмяната вода.
На всеки 3 години страните трябва да докладват на ЕК за качеството на водата си. Резултатите ще бъдат оценявани и ще се обобщят в доклад.
Специални изисквания има за наличието на олово. СЗО препоръча сегашната стойност на показателя да бъде запазена, но все пак концентрациите трябва да се занижат възможно най-много. Настоящата стойност от 10 микрограма на литър ще се запази за следващите 15 години, но след това трябва да се намали до 5.
До 2022 г. ЕК ще изготви списък на веществата или съединенията, представляващи опасност за здравето. Той ще включва фармацевтични продукти, ендокринни нарушители и пластмасови микрочастици.
Държавите трябва да извършат оценка на риска и да вземат мерки за чистотата на водосборните райони за черпене на питейна вода, на водоснабдителната система и на вътрешните разпределителни системи.
Въвеждат се минимални хигиенни изисквания за материалите, които влизат в контакт с водата, и за химикалите за пречистване и филтърните средства. В тази връзка ЕС работи по стандарти за строителните продукти във водния сектор, например резервоари и тръби, за да не замърсяват питейната вода. Изготвят се списъци с вещества, които могат да влизат в контакт с питейна вода.