Павел Вълнев: Милионите българи по света да гласуват по пощата или електронно – това ще е лек срещу манипулациите

Отговорност, откритост, действие в полза на хората чрез модернизацията на България – на моето знаме пише това, казва зам.-председателят на “Републиканци за България”.

– Г-н Вълнев, защо милионер с успешен бизнес в САЩ влиза в българската политика? Как ще съчетаете чистия бизнес с “мръсната” по принцип политика?

– Наскоро прочетох интервю с Иван Костов, в което казва, че в българската политика не влизат способни хора, защото знаят каква съдба ги очаква. В политиката отиват някакви хора като на пикник  да се нахранят, твърди той. Щом един от най-способните премиер-министри на страната го казва, човек трябва да се замисли. В моите политически ценности обаче всичко си идва на мястото, когато си спомня за Роналд Рейгън. Любима ми e неговата мисъл: “Правителството е рефер и не бива да се опитва да стане играч.” За жалост, повечето български политици на власт се изживяват като играчи на политическия терен, а за рефери са инсталирани техни близки, които свирят в полза на “своите”. Хората са призовани да зяпат този мач повече от 30 г., вместо да им се припомни, че гражданите са властта, а думата “министър” означава “слуга на народа”. Колкото повече власт има правителството, толкова е по-малко свободата – на предприемачеството, на идеите, на мисълта и словото.

 – Има стотици партии в България, от тях поне 10 функционират успешно отдавна. Защо влязохте точно в новия проект “Републиканци за България”?

– Точно защото е нов. Чист бял лист е, ненаписан и ненадраскан още. И защото в устава записахме, че това не е лидерски проект. Председателят на партията може да е на най-високото място само два мандата. Останалите партии нямат такива правила. Някои от тях приличат на феодални владения, в които царете отдавна са “голи”, но го няма храбрия шивач, който да извика на висок глас неприятната истина. Прави ми впечатление и друго – прозрачността в сегашната политика е само на думи. Чувам, че някои от новите формации дори нямало да се регистрират за парламентарните избори – ще се явяват “под вънкашност чужда и под име ново”, както е казал поетът. Това не е редно. То може да е продуктивно само веднъж – като при Симеон Втори, когато той използва регистрацията на някаква партия на жените поради липса на време. Но спектаклите зад чужд шлейф са неповторими и няма защо сега да гледаме техен римейк. Ние, от “Републиканци за България”, имаме друг подход.

– Защо влизате в политиката, като сте наясно с ограниченията за вас заради американското ви гражданство? В България винаги целта е да станеш депутат или министър.

– Искам да докажа, че и без пост може да съм полезен. Че не съм дошъл да взема, а да дам Сред каузите ми е хората от българската диаспора да имат същите граждански и политически права, както тукашните българи. Ние сме най-големият инвеститор в българската икономика, а нямаме достъп да управлението на страната. Както в онази телевизионна реклама за шоколада – ние управлението само го миришем.

– Подкрепяли ли сте досега друга партия? На кои политици симпатизирате – в България и в САЩ?

– В България конкретно – не, но винаги съм бил с десните партии. В Щатите съм с републиканците, но последните 4 г. доведоха до такова разделение на обществото, че колкото и да не е прието, ще кажа, че се радвам на победата на Байдън. Надеждата ми е да намерим отново общите си идеали, които са ни завещали бащите основатели.

– В едно от редките си интервюта казвате, че “по естествен път кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и техните кукли. И държавата ще потръгне”. Кои са кукловодите, куклите и кой ще ги събори? А като паднат, кой идва след това?

– Става дума за кукления театър на прехода. Кукловодите и куклите им, както и пиесата, която изпълняват пред очите ни вече 31 г., са планирани отдавна и колкото и да се твърди, че с приватизацията и реституцията кукловодите са се оттеглили зад завесата, това не е вярно. Те са си тук и ще ги познаете по това, че в тяхната пиеса хепиендът винаги е в полза на едни и същи хора – олигарсите. Те изкарват лична печалба през политиката, чрез държавата. Често обаче са заети с помощта на една от властите – съдебната – да закичват с думата “олигарх” други хора, забогатели по правилата, без държавна подкрепа. Така си мислят, че прикриват себе си. С реформата на съдебната система промяната ще започне. А лекарството за всичко е свободният пазар, в който успяват талантливите и работливите, а не тези, на които щедро е подарена поредната обществена поръчка.

– Не се ли страхувате, че хората свързват лидера ви Цветан Цветанов с ГЕРБ? Самият Бойко Борисов казваше, че ГЕРБ е на Цветанов.

– Може би един по-спокоен поглед към Цветанов, изчистен от епитети и квалификации за предателство, ще ни донесе верния отговор. Когато една партия изневерява на идеалите си, тъй шумно прогласени, кой е предателят – тези, които напускат изгубилата лицето си политическа сила, или самата партия, която предава хората си?

– Ако в платформата на РБ стъпвате на думата “реформи”, в кои сфери са жизненоважни те за държавата?

– Съдебната реформа е на първо място. Ако правосъдната система не заприлича на европейските и дори на американските демократични прототипи, ако бъде оставена без отчет и контрол прокуратурата, ако задкулисието е по-голямо от публичната сцена, на която оперира тази власт, нищо няма да се промени. След промяната на правосъдието другите реформи във всички сектори ще са по-лесни.

– Кажете 5 неща, заради които хората трябва да изберат точно “Републиканци за България”?

– “Републиканци за България” прилича на своите членове – млади, образовани, почти всички – без предишен партиен бекграунд, самонаправили се хора с професии, а често – и със собствен бизнес, основан и укрепнал в света на конкуренцията, отговорни не само към близките си, но и към своето поколение, към децата си, към Родината и към нейното бъдеще. Станаха повече от 5, но толкова по-добре. Ще разчитаме на себеподобни. Вие не можете да си представите колко много са тези хора.

– Към коя възрастова група и към кой политически спектър ще бъдат насочени посланията ви, за да съберете по-голям вот – към младите, към средната класа, отвратените гербери, към неориентираните?

– Към всички тях. Ще разчитаме на многократно лъганите хора. Както казва големият американски актьор Джак Никълсън: “Може да ме удариш с истината, но никога не ме съжалявай с лъжа.”

– Избърза ли президентът с датата 28 март за следващите избори. Кой печели от бързите избори?

– За ранни избори, а и по всяко време, винаги са готови две партии – ДПС и ГЕРБ.

ГЕРБ – с армията си партийни партизани в администрацията, които, за да запазят топлите си места, гласуват за статуквото. А феодалните порядки на ДПС ще се опитат да възпроизведат картинката в смесените райони с помощта на местната власт.

Кой може да обърка сметките на новата-стара коалиция? Само българите в чужбина – ако им се разреши да гласуват електронно или по пощата. Не чухме президентът да призовава за такава промяна в изборното законодателство. Може би защото неговите избори са по-късно и още не е паднал в дупката на “коалицията” ГЕРБ-ДПС. Важно е да се съобрази и факторът COVID-19, което не знам дали е възможно…

– “Републиканци за България” биха ли се включили в инициативи за гарантиране честността на изборите?

– Поне в моя роден край, Родопите, изборите рядко са честни. Ако пък протекат горе-долу по правилата, след това се извършва подмяна. Гласуваш за ГЕРБ – получаваш ДПС. Ние, от “Републиканци за България”, бихме се включили в демократичните инициативи, гарантиращи честността на изборите и на следизборния период. Ще набираме и свои застъпници.

– Ако е вярно правилото, че колкото повече хора гласуват, толкова по-добре за държавата – как може да се засили активността – особено на младите хора?

– Моята идея е неизменна – включването на милионите българи в чужбина в изборите, чрез електронно гласуване или по пощата. Това е лекарството на справедливостта, срещу лъжата и манипулациите на изборите. Трябва да свикваме с мисълта, че България е 10-милионна.

– Кои са конкурентите ви в политиката, кои са приятелските партии, кои са враговете?

– Ние сме дясномислещи и дяснодействащи хора. Друг много важен критерий е нашият категоричен евро- и атлантически избор. Той не подлежи на никакви уговорки. Но с партии, които са евро-атлантически, но не осъждат корупцията и я практикуват, а също използват търговията с влияние, нямаме общо бъдеще.

Източник: 24 часа