Това беше упражнение за политическа целесъобразност и популизъм. През ноември правителството на ГЕРБ на българския премиер Бойко Борисов използва статута си на лидери на държава-членка на Европейския съюз, за да наложи вето върху кандидатурата на съседна Република Северна Македония за присъединяване към блока, което спомага за консолидирането на върховенството на закона, подобряването на управлението и, най-важното, носи западни ценности на страните, които искат присъединяване. Това пишат в статия в американското издание „Дипломатик куриер“ Цветан Цветанов и Павел Вълнев.
Късогледството на Борисов може да го остави да се чувства могъщ и да увеличи привлекателността му с крайнодесни антизападни гласоподаватели, но блокирането на шансовете на Република Северна Македония за присъединяване към ЕС заплашва да разруши отношенията между двете приятелски нации, може да запали по-широката регионална нестабилност и, всъщност оставя и Република Северна Македония, и България по-слаби.
Ветото на Борисов се корени в използването на исторически различия, тъй като правителството му настоя Брюксел да не признава македонския като официален език на ЕС. Той дойде и на 132-ия ден на масови антикорупционни демонстрации, в момент, когато българското правителство се стреми да засили своята вътрешна подкрепа, а Северна Македония се разглежда като ефективен инструмент за постигане на това. Според правителството на Борисов Скопие трябва незабавно да приеме, че Република Северна Македония, нейният език и нейната култура са български производни. Точка.
Причините за едностранното вето на Борисов са не просто несвоевременни и опасни, те противоречат на изложените преди това позиции. През 2017 г. Борисов подписа със своя колега от Северна Македония историческия договор за приятелство, който обещава по-тесни двустранни отношения и най-важното е, че България ще подкрепи присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Сега лицето на Борисов рискува да изолира България сред страните-членки на ЕС, по-голямата част от които, включително Германия, са готови да възнаградят Скопие за реформите и скорошния компромис с Гърция под формата на Споразумението от Преспа. Но предвид коронавирусната криза и нейните икономически последици, настоящите експанзионистични настроения на ЕС може да отслабнат, което може да предизвика политическа нестабилност в съседните на България държави в Западните Балкани, като всички те са насочени към членство в ЕС.
За да разрешат този взаимно разрушителен безизходица, двете правителства трябва да започнат ясен процес за прилагане на Договора за приятелство. Чрез установяването на такава рамка всяка страна може да държи другата отговорна, докато работи за постигане на целите, които и двамата са се договорили да преследват преди близо четири години. Например, българите биха имали форум за справяне с всички нерешени исторически оплаквания, докато северните македонци биха могли да се ангажират с българи по отношение на липсата на стратегия на страната за работа с нейните съседи в общоевропейски контекст. Продължавайки по този път, Борисов ще се ангажира отново с лидер – министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев – чието правителство показа достатъчно добра воля при разрешаването на дългогодишни проблеми между страните.
В много отношения стабилността на Западните Балкани – или липсата на такава – зависи от това дали Борисов избира да се ангажира с Република Северна Македония и да насърчава нейните амбиции в ЕС.
Докато България се радва на предимствата, предоставяни на държавите от ЕС, две от петте държави, които граничат с България, са заседнали в чистачките за присъединяване към ЕС. По дефиниция страните, които се борят за членство в ЕС, се стремят към повишена вътрешна стабилност, по-приятелски отношения с други членове на ЕС и увеличени шансове за преки чуждестранни инвестиции. Разглеждайки съседството на България, е ясно, че всяка държава в региона би се възползвала от присъединяването на повече държави там към ЕС. Това важи особено за двустранните отношения между Република Северна Македония и България.
Брюксел внимава да избягва добавянето на членове, които не могат да докажат собствената си стабилност и официалното започване на членство на Северна Македония в ЕС би започнало процес, при който Скопие ще трябва да докаже, че може да отговаря на стандартите за управление, регулаторни и финансови стандарти на ЕС. Точно както други държави по света насърчават стабилността в своя регион, за да укрепят вътрешната спокойствие, увеличената стабилност в Северна Македония би била безусловна полза за България.
Ако Република Северна Македония се присъедини към ЕС, вероятно ще има и осезаеми ползи за България. Според последните данни на Световната банка, Република Северна Македония е едва 17-ият по големина пазар за износ в България. Не е трудно да се види как приемането на Република Северна Македония в ЕС би довело до повишен просперитет на България. Необходимите пазарни и управленски реформи в Република Северна Македония биха направили страната по-достъпна за чуждестранни инвеститори – включително българи; Република Северна Македония би имала свободен достъп до пазара до страните от ЕС и обратно; и Република Северна Македония ще отговаря на условията за финансиране от ЕС, което може да бъде от решаващо значение за подобряване на вътрешната и регионалната инфраструктура. Резултатът от тези неизбежности би била по-богата република Северна Македония, която тогава би могла да консумира повече български стоки.
Издигането на Република Северна Македония в ЕС също се разглежда като ключ, който може да отключи по-нататъшната интеграция в ЕС. Други балкански държави също са на различни етапи на кандидатстване за членство в ЕС. Подобно на потенциалното включване на Република Северна Македония в ЕС, присъединяването на тези страни към блока би осигурило на България същите осезаеми икономически ползи. Република Северна Македония обаче е по-близка или по-близка от тези страни до изпълнението на стандартите на ЕС и би могла да предостави на региона план за успешно присъединяване, ако й се даде шанс.Разрешаването на тези проблеми със сигурност ще отнеме време. Регион, толкова разнообразен като Балканите, е длъжен да има исторически спорове и както Република Северна Македония, така и България имат много неща в историята си, с които да се гордеят. Животът в миналото е избор – такъв, който няма полза за никого, освен за тези, които са твърде горди, за да гледат в бъдещето.