Докато последното проучване на обекти отвъд Нептун почти изключва съществуването на суперземята, наречена условно „Деветата планета“, то едно друго изследване оставя възможност за наличието на по-малка планета, наречена Планета 10, пише астрофизикът Брайън Корбелейн (Brian Koberlein) във Forbes.
Това тяло с размерите на Земята или Марс може да съществува в покрайнините на Слънчевата система, предположение, основано на осемте градуса отклонение от равнината на орбитата на далечни тела от Пояса на Кайпер, пише изданието Аstronomy.
Хипотетичният обект ще бъде около 60 AU от Слънцето – една астрономическа единица (AU) е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, Плутон е на около 30 AU при най-близкия му подход.
Планета 10, предположена от Катрин Волк (Kathryn Volk) и Рену Малхотра (Renu Malhotra) от Университета на Аризона, е различна от тази, която бе предвидена от Майк Браун и Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт. Обектът на Браун и Батигин е много по-далечен леден гигант (на 200 AU от Слънцето), десет пъти размера на Земята, докато планетата на Волк и Малхотра е по-малка и много по-близо.
Всъщност, едната не изключва съществуването на другата, тъй като планетите джуджета, повлияни от орбитата на Деветата планета са много, много далеч.
Ако Планета 10 е разчистила своята орбита, за да отговаря на дефиницията за планета (и ако действително съществува) може да получим една отдавна изгубена сестра на Земята и Марс, която се крие изненадващо близо.
Статията за Десетата планета, наречена „Любопитното отклонение на средната равнина на Пояса на Кайпер“ (The curiously warped mean plane of the Kuiper belt) е приета за публикуване в списание Astronomical Journal и е достъпна на сървъра за препринти arXiv.
Има осем известни планети в нашата Слънчева система. Отвъд орбитата на Нептун съществуват малки ледени светове като Плутон и Ерида, но никоя от тях не може да съперничи по размер на планетите.
Но може ли да има планета, скрита в дълбините на нашата Слънчева система?
Да, но тя е толкова далеч и толкова студена, че ще е трудно да се види. Когато се стартират нови телескопи като телескопа James Webb, астрономите ще могат да наблюдават такива планети. Ако има такива. Но има и друг начин да се „видят“ тези планети – по гравитационното привличане, което упражняват върху други тела. Нептун е бил открит по този начин.
Да се наблюдава гравитационното привличане на един много отдалечен обект е много по-трудно. Разстоянията са по-големи и гравитационните влияния много по-слаби. Въпреки това има стотици известни обекти отвъд Нептун (или транснептунови обекти) и заедно те ни дават статистически инструмент за търсене на други планети.
През последните години се представиха известни доказателства в подкрепа на съществуването на планета суперземя във външната Слънчева система. Това се потвърждава от факта, че орбитите на отдалечени транснептунови обекти (TNOs) изглежда са групирани заедно. Но най-новите проучвания на външните светове ясно показва, че това групиране вероятно е илюзия, както и че разположението на TNOs не поддържа съществуването на планета – суперземя 9.
Въпреки това остава възможността за съществуването на по-малка планета, понякога наричана Планета 10. Планетите от Слънчевата система имат орбити, които са приблизително на една и съща равнина. Тъй като Слънчевата система като цяло е гравитационно изолирана, може да се очаква орбитите на TNOs да имат сходна ориентация. Орбитите може да варират малко, но средната ориентация трябва да бъде близо до неизменната равнина на Лаплас.
Но това най-ново проучване на повече от 600 обекта от Пояса на Кайпер установи, че ориентацията на орбитите на далечните TNOs са наклонени около 8 градуса спрямо нея. За единична орбита това не е нещо необичайно, но е странно много орбити да имат тази ориентация. Такова отклонение може да настъпи в резултат на гравитационното привличане на по-голямо тяло. Въз основа на данните, тази планета ще бъде най-малко с размера на Марс.
В сегашния си вид доказателства за Планета 10 са сравнително слаби. Има малък шанс отклонението на орбитите на TNOs да е просто случайност. Но тази работа показва, че се доближаваме до окончателния отговор за броя на планетите в нашата Слънчева система. Ако те са там, ще ги намерим в следващите няколко години, и ако не, ще потвърдим, че не съществуват.