С типичните си британски червени телефонни кабини, с пъбове, предлагащи традиционните „риба и пържени картофки“ и с безмитните си продукти британският анклав Гибралтар, намиращ се в южната част на Иберийския полуостров, привлича тълпи от туристи. Но докога?
Съществува риск свободното придвижване на пътници, които за момента минават безпрепятствено границата, отделяща анклава от Испания, да бъде преустановено с напускането на Великобритания на единния пазар на Европейския съюз на 31 декември.
Точно това безпокои търговците на „Мейн стрийт“, главния пешеходен булевард на Гибралтар със своите сгради с фасади, покрити с португалски керамични плочки, старомодните си кепенци и балконите от ковано желязо: бизнесът им може да пострада от засиления контрол, какъвто ще бъде въведен на новата граница между Обединеното кралство и Европейския съюз.
„Смятам, че това ще демотивира хората да посещават Гибралтар“, смята 41-годишният бижутер Прем Махтани, чието семейство държи четири магазина, зависими от туризма в Гибралтар.
Наред с хазарта и банковите преводи в офшорни сметки, туризмът е един от стълбовете на икономиката на Гибралтар, анклав с 34 000 жители, оспорван от Испания, и който е един от най-проспериращите райони в Европа.
Този пристанищен град на входа на Средиземно море приема около 10 милиона посетители всяка година, повечето от които си заминават на същия ден, след като са преминали границата под сянката на прочутата Скала, гигантска скала от варовик, чиито бели склонове се издигат на повече от 400 метра над морското равнище.
Освен това около 15 000 трансгранични работници, жители на Испания, идват на работа всеки ден в Гибралтар, където съставляват половината от наемните работници в анклава.
С площ от едва 6,8 квадратни километра, Гибралтар трябва да внася всички необходими хранителни продукти, процес, който ще отнема повече време, ако се засили административният контрол по границата.
Това са причините, обясняващи защо през 2016 г. близо 96 процента от гласоподавателите в Гибралтар гласуваха за оставане на Обединеното кралство в ЕС, докато на референдума във Великобритания привържениците на Брекзит спечелиха на национално ниво с 52 процента от гласовете.
Гибралтар се стреми към споразумение с Испания за запазване на „възможно най-голямото ниво на пропускливост“ за преминаване на хора през границата, каза пред Франс прес ръководителят на правителството на британската територия Фабиан Пикардо.
Преговори се водят също с доставчиците, за да се гарантира, че доставките на хранителни продукти и други стоки ще продължат без проблеми, с цел да се предотврати „икономически срив“, добави той.
Постигането на подобно споразумение „не е лесно“, но остава осъществимо, смята Пикардо, без обаче да разкрива подробности за разговорите.
Въпреки че Испания отстъпва Гибралтар на Великобритания през 1713 г., Мадрид впоследствие не спира да оспорва принадлежността на анклава.
Напрежението достига връхна точка през 1969 г., когато режимът на диктатора Франсиско Франко затвори границата, която беше отворена отново изцяло едва през 1985 г.
През 2013 г. спор за изкуствен риф причинява задръствания по границата в продължение на месеци заради засилване на контрола от испанска страна.
Но с излизането на Великобритания от ЕС нейната способност да убеди Испания „да не упражнява натиск за Гибралтар, да не прибягва до затваряне на границата, изглежда намалява“, каза пред АФП Куентин Пийл, анализатор в мозъчния тръст „Чатъм хаус“ (Кралски институт за международни отношения).
Испанското ляво правителство прие да остави настрана за момента въпроса за суверенитета над анклава, за да се концентрира върху запазването на границата отворена.
В миналото Испания пледира за споделен суверенитет с Обединеното кралство, предложение, отхвърлено от 99 процента от жителите на Гибралтар на референдум през 2002 г.
Но ако се появят задръствания по границата, жителите на анклава биха могли, „в средносрочен и дългосрочен план“, да повярват, че споделеният суверенитет ще бъде в техен интерес, твърди Игнасио Молина, анализатор в мадридския мозъчен тръст Кралски институт за международни и стратегически изследвания Елкано.
„Ако се постигне едно добро споразумение, позволяващо им да имат автономно управление и да се запази британската военна база, това може да ги убеди да преодолеят голямото недоверие, което изпитват към Испания“, допълни анализаторът.
Ръководителят на местното правителство Пикардо обаче е категоричен: той уверява, че Испания не може да направи нищо, което би могло „да промени нашето желание да останем напълно и изцяло британци“.
„Да бъдем британци е това, което сме, това е кръвта, която тече във вените ни, това е нашата култура, нашето образование, това е нашият начин на живот“, заключава той.