Всеки четвърти младеж на 16 години у нас пуши цигари

Най-четени

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени?...

България продължава да бъде страната с най-високо разпространение на употребата на цигари. На първо място сме във всички 35 страни, в които се провежда проучването на ESPAD, чиято цел е да изследва навиците на родените през 2003 г. Разликата между средното за европейските страни и у нас е 12%. Ако в страните ежедневното пушене е намаляло до 10% между 16-годишните, в България сме на 22%, т.е. с 12% отгоре. Ако там всеки десети младеж пуши, то у нас всеки четвърти младеж. Това заяви в интервю за БГНЕС Анина Чилева от Националния център по обществено здраве и анализи и изследовател за ESPAD.

„Тютюнопушенето спада, защото ако се върнем назад по едно време бяха 35%, сега са 22%. Тревожна новина продължава да бъде и това, че момичетата в България продължават да пушат повече от момчетата“, каза тя и посочи, че 36% от момичетата са пушили поне веднъж през последните 30 дни срещу 27% от момчетата, което е разлика от 9% в полза на момичетата.

Чилева уточни, че най-малка е била разликата между момичетата и момчетата през 1999 г., когато страната ни се включва в изследването, и тогава тя е била 3%, но отново в полза на момичетата.

Нов акцент в тазгодишното проучване са електронните цигари.

„На 5-то място сме по най-ранно започване на пушене на електронни цигари на възраст 13 години или по-млади. Поне веднъж в живота си електронни цигари са употребявали 40% в Европа, а през последните 14 дни са 14%. По отношение на употребата на последния месец у нас попадаме в средата. 14% са и за България. Това, което обаче е тревожно, е, че когато стигнем до ежедневна употреба, тя е средно 1,7%”, обясни Чилева.

Попитана дали в изследването са включени и наргилетата, Чилева каза, че са включени и изрази задоволство от това, че у нас проблемът е решен със законодателна промяна и те са забранени за децата.

Според нея обществото приема като нещо нормално тютюнопушенето и пиенето на алкохол, но когато стане дума за наркотици вниманието му се изостря и започва големият страх.

„Намалява употребата на наркотични вещества в Европа. Ако говорим за България – има сериозно намаляване. Истината е, че през 2015 г. данните бяха високи, 2019 г. показват значителен спад, който е и статистически значим“, заяви Чилева и посочи, че ние сме на средно равнище с в Европа по използването на новите психоактивни вещества – 3,2%.

Попитана дали се увеличава потреблението на бира и вино при младите, тя коментира, че ако през 2015 г. бирата е била преобладаващият алкохол за подрастващите, то сега класацията се оглавява от концентратите.

„През 2019 г. преобладаващият алкохол са концентратите. Има промяна. Първо пият концентрат, после пият бира, после вино и накрая разредени предварително миксирани напитки, тип. коктейли“, посочи тя.

Попитана дали консумацията на алкохол и продажбата на цигари може да бъде намалена с упражняването на ефективен контрол, Анита Чилева коментира, че децата се нуждаят от грижа, а не от рестрикции.

„Не мисля че санкциите са най-доброто решение“, убедена е тя и добави, че трябва да се мине през любовта, загрижеността и позитивното отношение.

Анина Чилева припомни, че в борбата с вредните навици трябва да се включи здравното образование, за което от години настоява.

„Здравното образование не борави просто с информация, то се опитва да работи за нагласи, промяна на отношение, за изработване на групова норма между младите хора. Здравното образование би могло да помогне върху изграждането на една позитивна самооценка, върху изграждането на едни добри социални умения, добри умения за живот, общуване, критично мислене“, аргументира се Чилева и подчерта, че дисциплини като гражданско образование, здравно образование, културно и итеркултурно могат да спомогнат за изграждането на този тип умения.

Според нея образователният процес е фокусирано основно върху интелектуалното развитие, не върху социалното, не върху емоционалното, не върху вписването на човек в неговата общност.

Темата за хазарта, игрите и социалните медии също са обект на изследването на ESPAD.

„Хазартът може да има две измерения може да е от любопитство или проблемен. Това, което се опитваме да измерим е и двата процеса. Това, което се вижда за България е, че в сравнение със средното нашите младежи участват повече в хазартни игри, ако за Европа средно е 22% за България е 27%. Лотариите са на най-високо място и най-много млади хора се занимават с лотарии“, заяви тя и успокои, че въпреки това не сме на върха в тази класация.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от МВР. На електронен адрес във висшето...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как...

Един от възможните служебни премиери подаде оставка

Един от възможните варианти за служебен премиер - заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова, подава оставка. Това стана ясно, след като от председателя на парламента Росен Желязков, който...

Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“ 

Актьорът Александър Сано е водещият на новото приключенско риалити „Островът на 100-те гривни“, което ще завладее тази есен зрителите на bTV. На едно от...

Вижте още