Без дебати в Народното събрание – дори и в парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, служебното правителство излъчи две кандидатури за еврокомисар за новия състав на Европейската комисия (EК) – Екатерина Захариева (ГЕРБ) и Юлиян Попов (ПП-ДБ). Номинираните седмина от парламентарно представените политически сили минаха събеседване със служебния премиер Димитър Главчев, който обяви имената на двамата селектирани часове преди изтичането на крайния срок за предложения – 30 август. Пред Euronews зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева коментира, че забавянето е умишлено – за да няма парламентарен дебат по темата.
Формално Главчев имаше аргумент за избора – партиите зад Захариева и Попов го призоваха да избере кандидати от най-големите парламентарни групи. Предвид разцеплението в ДПС, доскоро втора сила в 50-ия парламент, тази позиция зае ПП-ДБ. Така на интервюта с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен отиват една политическа фигура като Захариева и един експерт в областта на енергийната ефективност и прехода към чиста енергия като Попов. Впрочем, и двамата са били в служебното правителство на Марин Райков – Захариева като вицепремиер и регионален министър, а Юлиян Попов – като екоминистър, пост, който зае и в редовното правителство на ПП-ДБ на академик Николай Денков.
Рубиконът за Екатерина Захариева
За лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е „нормално партията победител на европейските избори да има предимство“ (ГЕРБ е част от семейството на Европейската народна партия (ЕНП)). Политическата принадлежност и опит са основните предимства, за които се смята, че ще изиграят значителна роля, за да премине Захариева първото препятствие – разговора с Фон дер Лайен.
Но това не ѝ гарантира поста на еврокомисар, защото предстои да влезе в „устата на лъва“ – изслушванията в Европейския парламент (EП). През 2019 година ЕП отхвърли трима кандидати за еврокомисари – от Румъния, Унгария и Франция – заради конфликти на интереси на първите двама и финансови разследвания на третия. България също има негативен опит със своя кандидат за еврокомисар Румяна Желева, министър на външните работи, номинирана от първото правителство на Бойко Борисов и кандидат за поста еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Нейното изслушване беше пълно фиаско заради слабата ѝ подготовка, недобро владеене на английски език (изслушванията са на английски/френски) и неубедителни отговори на въпросите на евродепутатите.
„Позната в Брюксел“?
Рекламирайки Захариева, лидерът на ГЕРБ изтъкна два аргумента – че е с „много опит“ и е „позната в Брюксел“. Захариева е представител на партийната бюрокрация, преминала през различни министерства. Започнала като директор на правна дирекция в МОСВ по времето, когато негов министър беше Джевдет Чакъров – в тройната коалиция, издигнала се до заместник-министър в МРРБ в първия кабинет на ГЕРБ, главен секретар на президента Росен Плевнелиев, после – министър на правосъдието и на външните работи в последните две правителства на ГЕРБ.
Нейната кандидатура беше изненадваща, тъй като спекулациите бяха за евродепутати от ГЕРБ или фигури, чиято кариера е тясно свързана с Брюксел. А онова, което се помни от кариерата на Захариева, е, че като външен министър през 2020 тя обяви българското вето върху преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Този акт не просто стопира процеса на разширяване на Западните Балкани, но и навреди на репутацията на България, макар във вътрешнополитически план да бе приветстван като инструмент за защита на националните интереси и идентичност, в т.ч. на историческата истина.
Ветото задълбочи проблемите между двете държави въпреки постигнатия известен напредък през 2022 с „френското предложение“, включващо компромисен вариант за напредъка на преговорите между София и Скопие.
България и стратегическите интереси
При определяне на състава на ЕК всяка държава, повече или по-малко, се стреми към портфолио, което би ѝ дало стратегическо предимство в рамките на ЕС и се съчетава най-добре с нейните национални интереси. Последните слухове за България са, че ще получи регионална политика, включваща политиката на сближаване и подкрепата за регионите. Фактът, че свързаният с ГЕРБ Главчев не остави номинацията на еврокомисар на редовно правителство, както първоначално обеща, показва, че на ниво ЕНП вероятно тече комуникация, която не е видима публично.
Полът на Захариева като предимство?
Преди служебният министър-председател да обяви номинациите, президентът Румен Радев призова правителството да излъчи две жени, тъй като изборът ще е предизвестен поради запълнената квота от мъже в ЕК. Фон дер Лайен постави условие да има възможност за избор между мъже и жени от държави, които представят нови имена, за да се постигне равенство между половете в състава на новата Еврокомисия. Повечето обаче предлагат досегашните си еврокомисари, които са мъже, и засега само България е изпълнила условието.
Изглежда, че ГЕРБ ще успее да наложи свой кандидат за български еврокомисар за четвърти път, ако не броим Илиана Иванова, която довърши мандата на Мария Габриел. Стига Захариева да се справи в ЕП.