Днешният Велики, или Разпети петък, от Страстната седмица, е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме за страданията, съденето, за разпъването на кръста, за смъртта и погребението на Иисус Христос.
Днес е и строг пост. Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус Христос и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва и така нареченото Опело Христово.
На Велики петък Иисус Христос е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва опело и се отслужва богослужението, наречено Царските часове.
На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите, страданията – на църковнославянски, на Иисус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Вечерта се отслужва опело Христово. На вечерното богослужение в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
Разпети петък е най-трагичният ден за християните през годината. На този ден Господ е страдал, за да ни изкупи от греховете ни, да ни докаже колко много обича човека. Готов е на страдания, за да ни помогне да тръгнем по пътя на Божиите заповеди, да живеем праведно и да заслужим вечния живот – Царството Божие. Това каза в интервю за БТА Ловчанският митрополит Гавриил.
По думите му на този ден песнопенията са скръбни, и природата, и човекът страдат.
„Когато казваме на някого, че го обичаме, това е нищо. Когато с дела докажем, че сме готови да жертваме нещо за него, тогава той разбира, че ние наистина го обичаме. Така и всемогъщият Бог е допуснал толкова голямо унижение, страдание, само и само да ни помогне да тръгнем по правилния път, да спасяваме своите души, да намерим истинското щастие, което не е нито в богатството, нито в парите, нито е във високи титли, а в душата на човека, в радостта от Бога“, каза владиката.
Според него не са много хората, които разбират правилно този път. „Затова ни се допускат и болести, и страдания – за да се опомним, че постъпваме неправилно, че не живеем, както трябва. Всичко, което се случва, е някакъв кръст, който ни е докоснат от Господа. Когато човек се научи да чете книгата на своя кръст, искаме от Господа прошка, изповядваме се и се стараем да се променим, тогава това, което ни се е случило, отминава“, посочи Ловчанският митрополит.
Ако няма пост, няма и Възкресение
По думите му, ако няма пост, няма и Възкресение. Постът е подготовка за Възкресението. „Ако ние сме преживявали всички тези моменти на Светия Велик пост, тогава ние имаме надеждата, че ще посрещнем с истинска възкръсна радост празника. Но Господ е милостив. Човек може към края на поста да поиска прошка, че не се е подготвил за този голям празник, както трябва, и просто със смирение и с любов да го посрещне, да иде на служба. Хубаво е човек да се подготви да приеме Свето причастие и вече след това и трапезата ще бъде радостна“, каза още владиката.
Според него хората повече мислят за трапезата на Великден, защото повечето са се прилепили към земята, а с това трябва да се борим, за да сме щастливи. „Въпросът е къде е щастието. Един го вижда в някаква силна земна любов, друг в богатство или във висока титла, а истината е, че щастието е в душата на човека и тази радост се дава от Господ. Бедният може да бъде по-щастлив, отколкото някой милиардер. И обикновено е така, защото на милиардера му е по-трудно да се смири, отколкото на един обикновен човек“, заяви митрополит Гавриил.
По думите му ако търсим Царството Божие, Господ ще ни даде всичко, което ни е необходимо за нашия нормален живот – и здраве, и благополучие.
Той разказа още, че молитвата се състои от три основни неща. Първо, да благодарим на Бога за неговото милосърдие, второ, искаме прошка от Господ за нашите прегрешения и, трето, молим Господ да ни дарува неща, които бихме искали да получим за нас и близките ни.
Ловчанският митрополит посочи още, че се моли Господ да даде най-подходящият и най-достойният митрополит да стане български патриарх. „Господ най-добре знае кой е този човек. Патриархът е много значима личност. Той е духовен водач на един народ. И когато някой води духовно хората, те могат и други неща да постигнат и да преодолеят. Ако няма път към духовността, другото няма да стане истинско. Нека се молим Господ наистина да даде да бъде най-достойният от тези, които ще участват, и най-подходящият, който най-много ще донесе полза на църквата и на нашия народ“, добави владиката.
Той каза още, че не е готов за този пост, но знае, че „когато човек не се стреми към нещо, а Господ го призове, той ще му даде сили, знания и умения, за да може да носи такъв тежък кръст“. „Ако аз сам се стремя, рискувам да не направя нищо. Както с моето митрополитство стана – не съм се стремил, но Господ ме прати и ми е помагал. Всички тези 23 години успяхме и църкви, и манастири…и нов катедрален храм да направим в един от бедните градове в България, и училище открихме, това е с Божия помощ. Така че патриархът ако стане човек, който Господ го е призовал, той ще му помогне да носи тази тежка корона и кръст“, каза митрополитът.
За Възкресение Христово той пожелава всички да се постараем да посрещнем празника с радост и любов към хората, с желание да правим добро, да обичаме Господ.