Ние не дадохме принос за своята свобода в края на 80-те, сравним с този на поляци, чехи, унгарци… Поколенията преди нас дадоха всичко от себе си – опозицията през 40-те, горяните през 50-те… Това бе най-масовата съпротива срещу комунистическия режим в Източна Европа, която завърши с физическо унищожение на борците срещу режима. За следващите поколения откритата съпротива бе равнозначна на самоунищожение. Малцината дръзнали да вдигнат глава изгниха по затворите или бяха физически елиминирани. Най-късметлиите бяха изхвърлени от страната в емиграция…
Затова – с изключение на една шепа хора в гражданските движения след 1987-ма, ние получихме свободата си през 1989-та отвън. Човек не цени това, което получава без труд и усилие. Различаването на добро от зло е отчетливо тогава, когато е платено с жизнен опит, с достойна цена за отблъскването на злото и реална представа за стойността на постигнатата свобода.
Ако отворите страницата на Youtube вие ще видите резултатите от подарената свобода, която мнозина сред нас не ценят – защото не познават. Спомените за времето, в което живеехме оградени от бодлива тел изтляват в полза на целенасочена и системна пропаганда, която цели да представи комунизма като изгубена „златна епоха“, а принадлежността ни към съветската империя – като сърдечна „дружба от векове за векове“…
Как е възможно това? Как е възможно черното да се представи за бяло? Бедността и диктатурата – като време на доволство, безгранична сигурност и „безплатни“ услуги – в здравеопазване, образование… Чакането с десетилетия за малък панелен апартамент – като „жилища за всички“… Присъствието единствено на „кучешка радост“ и „Камчия“ по лавиците на магазините – като богатство от „природно съобразни“ стоки… Липсата на свобода – на изразяване, на сдружаване, на планиране на собствения живот – като „открити възможности за всички“…
Някой веднага би ме поправил – причините за тази носталгия са много и голяма част от тях са в настоящето, а не в миналото. Съгласен съм изцяло с това. Бих прибавил само, че за дълбоките дефицити на човешкия живот в настоящето основна отговорност носи именно амнезията за миналото.
Този, който не е бил мотивиран да промени живота си, да отхвърли несвободата си, да участва активно в организирането на живота си след като е получил възможност за това – той не оползотворява възможностите, които получава и днес, и осакатява не само паметта си за миналото, но и живота си в настоящето и бъдещето.Вакуумът на недоволството, набъбващо в безпаметност трябва да бъде запълнен. Обществото, съзнанието, паметта не понасят вакуумни пространства.
След 1989-та ние се опитахме да запълним този вакуум. В продължение на десетилетие и половина говорихме открито за това, че нашето място е в семейството на цивилизованите народи на Европа и Запада. Положихме усилия – противоречиви, но успешни – да станем част от това семейство, както в мирогледна, така и в институционална перспектива. Но след като постигнахме заветните две членства – в НАТО и ЕС – замлъкнахме. И отворихме празна сцената на обществения дебат за другите – за тези, ккоито чакаха търпеливо своето време да обърнат отново на Изток посоката на нашето обществено развитие.
Ние изгубихме – засега – две големи битки. Първата битка бе за разказа на миналото. Другите източни европейци разказаха на децата си истината за съветския комунистически колониализъм, който са преживели. Вкараха този разказ в учебниците. Посветиха му популярни книги, филми, поклонение пред жертвите на диктатурата. Ние предоставихме списването на учебниците по история на хора, които споменаваха режима с „добрините“ му и някак между другото промълвяваха за „някои грешки“. Три поколения млади българи не знаят нищо за втората половина на българския 20 век. Затова мнозина сред тях са склонни да слушат разказите на баба и дядо, които с носталгия си припомнят хубавините на своята младост… Ех, младост… Тези млади българи живеят своя живот в трудностите на настоящето, но не срещат хора и институции, които да им създадат реалистична координатна система за света. Затова немалко от тях започват да слушат сладката приказка за изгубената Евразия, за „златния век“ на едно „братско минало“, което „изгубихме“…
Но драматизмът на тази изгубена – засега – битка за истината и паметта за комунизма не би бил толкова голям, ако не беше реалната опасност да изгубим и втората битка – битката за паметта и осъзнаването на повече от три десетилетия, преживяни след 1989-та…
Тези, които скриха истината за комунизма, организирано се стремят да продадат на българското общество визията за трагичен обществен провал на българите след „отпътуването“ им към Европа и към Запада. Страната е разграбена, младите й хора – прогонени, стопанството й – унищожено. Приятелите й (най-вече на Изток) – обидени и отблъснати. Днешните й съюзници – лукаво и лицемерно прицелени в унищожението на „българщината“…
Мнзина ще попитат – кое не е верно? Да, някои неща са верни – отчасти верни, но злонамерено и превратно интерпретирани и пропагандирани… За това е втората битка – за възможността българите да си направят един основен извод – свободата носи разруха. Свободата носи нещастие. Свободата носи самоунищожение. Тогава? Хайде обратно в евразийската кошара! Какво да правим там? Абе карай, като пристигнем, там ще му мислим…
Втората битка израства естествено от логиката на първата битка. Ако комунизмът е „изгубената Аркадия“, която не можем да върнем, то тогава можем да върнем поне „братството“ с тези, с които бяхме заедно по времето на „Аркадия“. Защо да го връщаме? Ами защото днес сме „на дъното“ защото тръгнахме в „погрешна посока“. Цялата тази логика на системната лъжа, на целенасочената измама, на масирано промиване на мозъците е възможна само поради една единствена причина – липсата на будност и мобилизация сред тези българи, които знаят истината. Които се потрудиха да насочат успешно България към наистина естествения й дом – Европа, но които веднага заспаха „на лаврите си“ след като постигнаха тази наистина впечатляваща победа. Те напуснаха полето на битката – на обществения дебат – и оставиха другите да го запълнят без усилие, без жертви, без остатък. Полето на обществения дебат бе изпълнено почти изцяло от стратегията на хибридното пропагандно обръщане на България отново в обратната посока – към безпаметството на един живот без свобода и без истина.
Никой не каза ясно и отчетливо, че България днес – 33 години след краха на бившия режим – е по-богата, по-свободна, с повече възможности за бъдещето, които не винаги използва по предназначение. Да, България се управлява от алчна олигархия – не европейска, а посткомунистическа олигархия. България днес е ограбвана както и в миналото – но не от Европа, която предоставя фондове за развитие, а от руската олигархия, запазила „братската дружба“ с българските олигарси – довчерашни висши милиционери.
В България днес има много несправедливост – защото олигархичната мафия не иска истинско правосъдие и равенство на правата и шансовете. Вярно е. И при все това – България днес е свободна да постъпи със себе си както пожелае – за разлика от комунистическа България.
Обърнете внимание – пропагандната война срещу България се води срещу статуквото, но без показване на алтернатива. Никой не твърди – „Хайде да оставим Европа, вижте колко богато и щастливо живее Русия…“ Напротив – бичуват европейския избор на България, но пропагандират неясен „неутрализъм“. Вопият срещу „войнолюбците“ от НАТО, които „разпалили“ война между Русия и Украйна, но искат „неутралитет“ – да стоим тихо и да си чакаме реда – който очевидно ще дойде скоро след този на Украйна… Претендират да бъдат геополитици, теоретици, експерти, но пропагандната война, която водят е само „срещу“ – против Европа, против Запада, против „предателите“, предоставили България на Запада. Ни дума, ни теория, ни практика за алтернативата на този „лош Запад“.
И още нещо – на специално място на фронтовата линия срещу Европа в България стоят хора, с които не може да се спори. Астролози, езотерици, „виждащи“ пророци… Връщам се на Youtube… Отворете страницата и слушайте анализите им. Защо България трябва да напусне Европа и НАТО и да се завърне в евразийската кошара. Ами защото еди кой си пророк го е казал – още преди 100 години. Защото слънцето е в Скорпион на 10 ноември и така цялото бъдеще на България е абортирано… Сатурн се движи по бавна орбита за през следващите 33 години… Не стига друго, ами и Плутон се включва в еди кой си дом на Зодиака… Като имаме предвид и Уран…
Тук не става въпрос за това дали древната наука астрология е в състояние да отговори на дилемите на нашия материален свят – аз не бих влизал сега в подобен дебат. Проблемът е в това, че астрологията не е част от здравия разум на огромното мнозинство от хората, поради което с астрология може да се лъже много по-лесно и много по-безнаказано, отколкото с логиката на конвенционалния анализ и оценка. Вие не се наемате да спорите какво е влиянието на Сатурн в Марс, нали?
Обществото ни е все по-плътно потапяно в интерпретации на света, в които обикновените хора биват разхождани като добитък в дебрите на една terra incognita, където им се внушава страх, където ги чакат изпитания, където се срутват светове и се въздигат нови по една забулена логика на привилегирован достъп до тайните на битието от страна на една шепа „посветени“.
Слушайте хороскопа на България и се откажете да мислите с главите си. Хороскопът ще ви даде указания какво да мислите и какво да правите… Стратегията за будалосване на обикновения човек чрез „езотерична“ игра със страховете и незнанието му дава неочаквано добри резултати.
Философската фантасмагория а-ла-Дугин услужливо се подкрепя от целенасочено катастрофичните картини, нарисувани с ежедневната злоупотреба с това, което винаги се е наричало „тайното знание“. Няма да чуете астрологична прогноза, в която да ви кажат – запрятай си ръкавите, мисли с главата си, работи с ръцете си и ще получиш света, който желаеш…
Живеем във време, в което се сменят епохи. Конвенциите, визиите, координатите на човешкото мислене се променят много динамично и на практика се създава един нов свят. Този свят ще приеме форма в съзнанието на всеки един от нас, на всяко общество и на всеки мироглед.
Ние просто ще изчезнем като нация, ако оставим най-важното – създаването на обща представа за света – в ръцете на чужди сили, които са завзели форума на българския обществен дебат. България най-после трябва да създаде свой национален елит (след унищожаването му в средата на 20 век), който да си свърши основната работа – да създаде контурите на една нова картина на българския свят, които да ни дадат път, посока и смисъл на съвместен национален живот.
Без подобна картина на света, единственият въпрос, на който остава да си отговорим е кой и кога ще успее да ни подчини на своя смисъл и на своите цели.
Автор: Огнян Минчев, Фейсбук