Тя играе на всички фронтове. Докато Кремъл беше остракиран от международната общност след нахлуването му в Украйна преди шест месеца, Турция от своя страна брилянтно издигна международния си авторитет. И то до такава степен, че да бъде посочена от някои наблюдатели за големия победител от войната в Украйна, постигнал неоспорими дипломатически ползи през последните седмици, пише електронното издание на ливанския вестник L’Orient-Le Jour.
Период на интензивна международна активност, по време на който турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да се похвали, че е разменил тристранно ръкостискане преди по-малко от седмица в Украйна с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и украинския президент Володимир Зеленски, а две седмици по-рано се появи редом с Владимир Путин по време на двустранна среща в Сочи.
Далеч от изолацията си в Близкия изток и от своите западни партньори, както и от статута на парий, който характеризираше Турция от началото на десетилетието до края на 2020 г., страната сега постила червения килим пред редица лидери, особено западните. Удвоявайки усилията си да продължи посредничеството си, Ердоган сега ще се стреми да преговаря, заедно с генералния секретар на ООН, за прекратяване на огъня между Киев и Москва, за да се избегне рискът от ядрена катастрофа, свързана с военни операции около АЕЦ „Запорожие“ в югоизточна Украйна.
Ердоган има свой собствен дневен ред
Залогът е решаващ за Турция, която дели брега на Черно море с пет други държави и която се тревожи за последиците от конфликта върху сигурността на региона, както и за руското влияние в тази стратегическа водна шир, богата на газови запаси. „Войната оказа силен натиск върху външната политика на Анкара, както поради залозите за Турция от ситуацията със сигурността в Черно море, така и защото се страхува от по-широките последици от войната върху стабилността в други региони (Нагорни Карабах, Близкия изток )“, продължава Елеонора Амброзети. Ако Анкара имаше какво да губи, разигравайки заедно западните и руските карти, стана ясно, че тя успя да се възползва от географското си положение, както и от това на привилегирован посредник, за да го превърне в лост за действие на външната си политика. Член на НАТО, Турция даде обещания на Алианса, като затвори проливите Босфора и Дарданелите за руския флот в края на февруари, и същевременно увеличи търговията с Русия, под санкциите на Запада.
Предизборни съображения
В очите на Анкара, чиито двустранни отношения с Москва засягат колкото икономиката, толкова и туризма и енергетиката, диалогът с Кремъл е особено решаващ за запазване на влиянието ѝ в Южен Кавказ, но преди всичко върху сирийския въпрос. „Без Русия (кръстникът на Дамаск) Турция не е в състояние да преследва интересите си в тези региони“, продължава анализаторът. В желанието си да прогонят кюрдските бойци от няколко погранични населени места в Северна Сирия, турските власти наскоро направиха повече от неочаквани декларации в полза на помирението между бунтовниците, подкрепяни от Анкара, и режима в Дамаск. Знак за възможна нормализация между дългогодишните врагове, забележките дойдоха след руско-турската среща в Сочи, по време на която Владимир Путин настоя турските и сирийските лидери да разговарят по телефона. И след поредица от външнополитически обрати, направени от турския президент през последните месеци, по-малко от година преди общите(президентски и парламентарни) избори, насрочени за юни 2023 г., които заплашват да му струват преизбирането на фона на безпрецедентна икономическа криза.
„Въпреки че турските социологически проучвания показват много ясно, че голяма част от населението би искало сирийските бежанци да се върнат масово по домовете си, Ердоган разбра, че единственият начин да направи това е да постигне споразумение с Асад, казва Кемал Киришчи, специалист по външна политика на Турция от института „Брукингс“ във Вашингтон. Във време, когато икономическата криза, белязана от изключително висока инфлация и обезценяване на паунда, се влошава в Турция, за Ердоган също е много важно да вкара чуждестранни капитали в страната и да покаже на своя електорат, че води успешна външна политика. Ето как турският президент постигна сближаване с арабските страни от Персийския залив, без да подкопава отношенията си с Иран, където пристигна на 19 юли за тристранна среща на върха с Москва, но също така и с Армения и наскоро с Израел. Обявявайки преди седмица пълното възстановяване на дипломатическите си отношения с еврейската държава и връщането на посланиците в двете страни, Турция, както обикновено, изигра другата карта, като прие в понеделник президента на Палестинската автономия Махмуд Аббас, за да поднови ангажимента си да защитава палестинците. Ако реалната политика, преследвана от Анкара, досега е принесла своите плодове, то скоро тя ще се сблъска с пречки, ако войната в Украйна се проточи. „Последиците от турската позиция биха могли да зависят от две неща: Първо – възможното напрежение в рамките на Запада, което би позволило на Анкара да следва своята двойна политика на възпиране (военна помощ за Украйна) и диалог (поддържане на партньорство с Русия), предполага Дария Исаченко. Второ – ще окажат ли и по какъв начин западните партньори на Турция някакъв натиск върху страната. Твърде големият натиск от Запада би довел до риск страната да използва антизападните настроения за вътрешни цели.“
Източник: Fakti.bg