В изминалия парламент имаше депутати, които напуснаха парламентарните си групи и станаха независими. Някои от тях витиевато обясниха причините си, а други ги посочиха директно. И имено за това директно се хващаме. Бе казано, че депутатите получават една сума, която е 2/3 от заплатата, която се води „безотчетна“, но тя така и не стига до тях, а средствата се използват от партията. Защо е така…
Апропо, не знам в някоя фирма на служителите да се плащат безотчетни средства, но при родните депутати е така.
Става въпрос за средства, за които парламентарните групи, всяка сама за себе си, определят начина на разпределението, отчитането и контрола. Тези средства могат да се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители, включително и в изборните им райони. Тези средства се разпределят от парламентарната група и не са задължителна част от дохода на депутатите. Те се превеждат по банков път, а народният представител и групите трябва да обявят в интернет страниците си информация за разходването. С нарастването на депутатската заплата тези пари също се увеличават и сега достигат 3203 лева на месец.
С други думи, харченето на тези пари може да се оправдае по хиляди начини. Те може да са натежали в джоба на депутати или да са останали в парламентарната група. Въпрос на гледна точка и вътрешно решение.
Пачката, пардон, заплатата на депутата…
Основната депутатска заплата се изчислява според средната работна заплата у нас за последен месец на съответно тримесечие. Към момента данните са отнесени към първото тримесечие, защото новите данни – за второто тримесечие, се очаква Националният статистически институт да ги обяви в средата на август. Та да се върнем на парите на депутатите. Те се разписват срещу 3 средни работни за последен месец на тримесечие, но само в обществения сектор.
През март средната работна заплата в обществения сектор у нас е била 1618 лева. Това означава, че основната работна заплата на депутата става 4854 лева.
И така започва интересното и горницата
Депутатите получават пари и за всяко участие в заседанията на парламентарни комисии. Така участието в една постоянна комисия осигурява допълнително възнаграждение от 15% върху основната депутатска заплата. Повечето от народните представители не участват в една, а в две комисии. Така надбавката им набъбва до 30% – примерно още едни 1452,20 лева.
Допълнителни пари има и за участие във временните парламентарни комисии. Членовете им вземат добавка от 5% месечно за периода, в който те функционират.
Председателите на парламентарните групи в НС и председателите на парламентарните комисии получават надбавка върху основната депутатска заплата от 35 процента. Това са 1698,90 лева. Зам.-председателите на парламента получават бонус в размер на 45% от основната депутатска заплата (2184,30 лв.), а председателят на НС – 55% повече (2669,70 лева).
Всеки народен представител с докторат получава бонус от 10% върху заплатата – 485,40 лева.
Депутатите получават и по 1% допълнително за всяка година трудов стаж. Така народен представител, който е работил в продължение на 20 години, би получил по 97,08 лева за всяка година, или 1941,60 лева.
Депутатите могат да получават „допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи в размер до 25 на сто от основното месечно възнаграждение“. Това са още 1213 лева, но рядко се плащат.
Премиер и президент
Заплатата на премиера е 55% повече от депутатската – 7523 лева. Прибавя се и по 1% от тази сума – 75 лв., за всяка година трудов стаж.
Президентската заплата се формира от депутатската заплата, умножена по две – 9168. Трудовият стаж обаче има по-голяма тежест – 1,6% от тази сума, или 146 лв. за всяка година.
Точна сума на заплатата на родния депутат няма да обявим, защото тя варира. Но определено не е зле да си депутат.
Източник: Fakti.bg