Българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев гласувал срещу собствената си държава, за да даде аргументи за политическа пропаганда срещу прокуратурата
В свой доклад от началото на 2020 година Европейски център за право и правосъдие оповести данни за наличието на тежък конфликт на интереси сред съдиите от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).
Ръководителят на Европейския център за право и правосъдие Грегор Пупинк настоява за реформа на Съда в Страсбург
Грегор Пупинк, ръководител на базирания във Франция център, разкри, че по поне 88 дела, които ЕСПЧ е разглеждал в период от десет години, има данни за наличие на прикрити зависимости и недопустимо пристрастие сред част от членовете на съдебните състави. По много от визираните дела членове на съдебните състави се оказаха и последните двама български съдии. Това са предишният представител на страната в съда в Страсбург – Здравка Калайджиева, която според Пупинк е била в конфликт на интереси по 12 дела, както и настоящият български съдия в ЕСПЧ – Йонко Грозев, за когото е установено, че е участвал във взимането на решения по поне девет дела, по които е следвало да си направи отвод.
Независима френска организация уличи Йонко Грозев в конфликт на интереси и призова за неговото отзоваване
Подобно поведение от страна на съдия представлява сериозно нарушение на основните му етични задължения. Според всички законови разпоредби, извършителят на подобни нарушения би се изправил пред тежки дисциплинарни производства, категорични бяха авторите на доклада – Грегор Пупинк и Делфин Лоазо от френската неправителствена организация. Двамата инициираха и международна подписка за отзоваването на съдиите от Страсбург, за които са налице данни за зависимости, включително и чрез участието им в предишен период като адвокати, членове или дори основатели на правозащитни организации, обединени в глобална мрежа. Но Йонко Грозев, не само, че не бе отзован, а дори бе издигнат до председател на една от петте секции на ЕСПЧ, което потвърди изводите на Европейския център за право и правосъдие за това, че често чрез решения на Съда в Страсбург се цели постигането на прикрити лобистки или политически цели. Независимата френска организация настоява за кардинална реформа на ЕСПЧ, която да изключва възможността за приемането на порочни съдебни решения.
Миналата седмица у нас отзвук намери новината, че Евгения и Николай Баневи са осъдили България пред ЕСПЧ за задържането им по обвиненията за участие в „престъпна организация, занимаваща се с присвояване на активи, пране на пари и укриване на данъци“. Решението на Съда в Страсбург незабавно бе употребено от мрежата от сайтове с неолиберална редакционна политика, за да се атакува настоящия обвинител №1 Иван Гешев. Причината – съдът е приел, че, докато е бил ръководител на спецпрокуратурата, със свои изказвания Гешев е нарушил правата на Баневи, които към онзи момент не били осъдени. В кратък коментар на решението, Гешев наблегна на факта, че става честа практика – подсъдими и обвиняеми у нас да ползват подобни жалби и решения на Съда в Страсбург, в опит да се представят като невинни жертви на българските обвинители. Това се случва и с това решение на ЕСПЧ, макар да е ноторно известно, че то няма никакво отношение към наказателния процес срещу Баневи в България. И ако това е само един детайл, то зад постановяването на точно това решение прозират и много по-дълбоки интереси, свързани с амбициите на олигархичния кръг „Капитал“ да овладее българската прокуратура. Най-важният извод от делото „Баневи срещу България“ е, че то се явява флагрантен пример за наличието на тежки зависимости на българския съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Така в пълна степен се потвърждава изложеното в доклада на френските експерти, представен преди година и половина.
Българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев решава в полза на жалбоподателите делото “Баневи срещу България”
Бърз анализ на публично достъпните данни по казуса показва наличието на пряк интерес от осъждането на България, в полза не само за жалбоподателите, но и на други кръгове у нас. Жалбата на Евгения и Николай Баневи пред Съда в Страсбург е изготвена и внесена от пловдивския адвокат Михаил Екимджиев. Същият е един от най-ярките противници на независимостта на българската прокуратура. Дори преди пет години името на Екимджиев попадна в дискусията на неформалната група „Арго“, ръководена от олигарха Иво Прокопиев, като пример за това – кой може да води продължителна очерняща кампания срещу тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Без изненада, сега Екимджиев включи в употреба казуса с Баневи, за да продължи тази очерняща кампания, с тази разлика, че вече мишената е Иван Гешев. И, ако това не е изненада, а наложила се закономерност, то далеч по-скандална е ролята на друг български юрист в постановяването на точно това решение на ЕСПЧ.
Пловдивският адвокат Михаил Екимджиев често е използван с пропагандни цели от олигархичния кръг “Капитал“, за да атакува прокуратурата
През изминалата вече една седмица, в нито една публикация не се появи информация, че в съдебния състав, който постановява Баневи да получат близо 20 хиляди евро обезщетение, участие е взел изпратеният от собствената си държава в Съда в Страсбург съдия – Йонко Грозев. Самият той, като бивш адвокат, многократно се е явявал по подобни дела в защита на осъдени, подсъдими и обвиняеми лица пред ЕСПЧ. Освен с тази си роля, Грозев е известен у нас като активен проводник на политиката на олигархичния кръг „Капитал“, целяща ерозиране на доверието на обществото в българската прокуратура. Всъщност, точно заради това и Йонко Грозев е съдия в Страсбург.
Преди близо десет години Грозев имаше кратка политическа кариера около учредяването на партията на Меглена Кунева – „България на гражданите“. Там Грозев активно си партнира с адвоката на Иво Прокопиев по делата му срещу КПКОНПИ – Георги Атанасов. През 2017 г. Атанасов е сред учредителите на друга партия, чиято водеща идеология е овладяване на прокуратурата – „Да, България“, с председател бившия правосъден министър Христо Иванов. А именно в мандата на Иванов в Министерство на правосъдието – 2014-2015 г., Йонко Грозев е предложен за съдия в Страсбург. Това се случи след провеждането на скандално предрешен конкурс, в който Грозев бе избиран от членове на комисия, в която влизаше председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Нещо повече – именно Грозев и Кънев учредяват българското подразделение на Хелзинкския комитет, който се издържа основно от грантове чужди фондации. А в последните два кратковременни парламента, именно Христо Иванов и съпартийците му от „Да, България“, като част от коалицията „Демократична България“, най-активно лобираха за приемането на законови поправки, с които специализираните органи на правосъдието, пред които подсъдими са Баневи, да бъдат спешно закрити.
Всичко това показва, че най-логично е било Грозев да си направи отвод от състава, разглеждащ делото „Баневи срещу България“, но не само, че не го прави, а участва в приемането на решение, което вече активно се употребява в нестихващата повече от десетилетие масирана пропаганда срещу българските прокурори.
В самото решение на ЕСПЧ има вътрешни противоречия. Съдебният състав веднъж намира за неправомерни изявления на български прокурори по адрес на Баневи. Други коментари, направени отново от държавни обвинители, обаче, са оставени без санкция. Съдът в Страсбург се оказва загрижен за продължителния арест на Баневи, както и за това, че българските правоохранителни институции са излъчили видеокадри и снимки от имения на фамилията, разкриващи луксозния им и разточителен стандарт на живот. В решението на Европейския съд по правата на човека прозира и политическа мотивация. Тя се състои в коментари по адрес на мотивите, с които специализираните съдилища у нас са удължавали постоянния арест на жалбоподателите.
Това разкрива интересен нюанс в тактиката на противниците на спецправосъдието в България. През последната година, година и половина, зачестяват случаите, в които в опитите за дисредитиране на спецобвинители и спецсъдии се разпространяват продължителни интервюта и цели филми, с главни герои – подсъдими и обвиняеми лица за рекет, изнудвания, финансови и други тежки престъпления, които биват представяни за невинни жертви на държавния репресивен апарат.
Съдебният акт на ЕСПЧ по визирания случай би трябвало да постави отново на дневен ред заключенията от доклада на френските експерти, разкрили тежките зависимости сред съдиите в Страсбург. Разбира се, ако има национални власти, които поставят националния интерес над лобистките мрежи, оплели редица международни институции. В настоящата политическа ситуация у нас, това е невъзможно. Но в много други държави са налице дебати, свързани с изпълнението на актовете на компрометирания Европейски съд по правата на човека.
Нещо повече, свидетели сме на безпрецедентна кампания за задкулисен натиск, освен срещу прокуратурата, но вече и срещу Конституционния съд. Не е изненада, че отново именно адвокат Михаил Екимджиев се явява водещия гаулайтер при опитите да се неглижира грубото погазване на Конституцията и законите на страната от служебния министър на икономиката Кирил Петков с подписаната от него декларация с невярно съдържание, относно наличието единствено на българско гражданство. Екимджиев дори твърди, че конституционните съдии у нас нарушавали гражданските права на Петков, без изобщо да коментира, че лидерът на политическия ГМО-продукт на кръга „Капитал“, всъщност, следва да носи отговорност за съзнателно нарушаване на чл. 313 от Наказателния кодекс.
Очакваното решение на КС по казуса с невярната декларация на Петков има много общо с решението на ЕСПЧ по делото „Баневи срещу България“. И в двата случая говорим за опити за тотално ерозиране на устоите на държавността, нещо, срещу което страни членки на Европейския съюз ясно показват своята нетърпимост. Полша е изключително добър пример в тази посока. Решението на полския Конституционен съд, да не признава актове на Съда на Европейския съюз, които противоречат на Конституцията на полската държава, би трябвало да служи като пример, как се отстояват национални интереси. Колкото по-бързо българското общество осъзнае, че чрез Съда в Страсбург се преследват изцяло лобистки и политически интереси и избере такива управляващи, които са готови да се противопоставят на тази порочна практика, толкова по-бързо страната ни ще възстанови своите държавност и суверенитет.
Източник: „ТРУД“