Днес никой не вярва, че Борисов ще приеме да прави правителство.
Нито пък, че Трифонов ще го подкрепи.
Това е
а) възможно
б) малко вероятно.
След като е възможно, макар и не много, длъжни сме да си дадем сметка за тази възможност. Колкото и малковероятна да е. Длъжни сме заради създадената от „Има такъв народ“ абсурдна шоу-ситуация, откъсната от политическа логика и приличие. Защото това е последният възможен черен сценарий, пред който новите избори стоят просто в бледорозово.
Защо е възможно?
– Знаем от опит, че Борисов не по-малко от Трифонов умее да прави шоу. Не по-малко от Трифонов може да каже едно сутринта, а обратното следобеда. Надминава Трифонов по нюх към популистката манипулация.
– Следователно нищо не му пречи, когато конституционно окованият Радев със скърцане му връчи втория мандат, той да се изстъпи примерно със следното: „Аз съм от народа и за народа. Затова за народа ще пожертвам, ако трябва, и себе си, и партията си – ще пожертвам нашата предвидимост. Да, ние казахме, че веднага ще откажем да правим правителство. Но сега осъзнаваме отговорността си: народът не иска нови избори, народът стене денонощно без правителство. Затова падаме на колене пред народа си и молим извинение за политическата грешка. При това напоследък забелязваме податки от страна на „Има такъв народ“, че и те са узрели за актове на отговорност пред тоя народ, който го има! Затова, саможертвено приемайки този политически кръст, очакваме подкрепа от още едно рамо. Когато се обединят двете първи политически сили в един исторически компромис, спасителен за България – нищо не може да ни спре!“ Там е работата – ако сътворят такова дуо изпълнение, нищо не може да ги спре. Ще излезем на улицата, разбира се, и то по-масово и по-нахъсено отпреди. Но за такива разсъждения е рано – нали този черен сценарий, звучащ застрашително реалистично, все пак е доста невероятен.
Защо е невероятен?
Не по политическа логика – а по себична лидерска логика, в реакция на така създалата се ситуация.
Трифонов е шоумен, който просто не може да дели с никого мястото под прожектора – нали затова се докара до тук, и нас с него! При това в тая конфигурация, макар и първа партия, ще трябва да свири втора цигулка. Та – надали.
Борисов пък с прословутия си, но реален нюх, знае, че такива салтоморталета се правят, когато не си зстрашен, ако загубиш. (Оттук е безпардонната смелост на Слави – той знае, че ще остане практически безнаказан!) Обратно е положението на Борисов – той ужасно се бои от наказание от мига, в който изгуби властта. От съд го е страх, човека, и сега, преди да е поел нови политрискове: прави се на кротанчо, който не иска да се смразява повече с никой от ония, които смята за силни. Защото, ако разлае кучетата, нищо чудно някои от старите му тайни покровители да се погрижат за него преди всякакъв съд.
Да видим. Във всеки случай засега изпълняваме отредената ни от всякаквите наши шоумени роля на зрители. Те не се трогват от факта, че все повече от зрителите ги гледат с отвращение – нали ги гледат!
Но това не е основание да се откажем от отвращението!
Автор: Деян Кюранов
Източник: „Дневник“