”Нов герой. Друго престъпление. Зад завесата всичко е едно представление. Някой иска ли да търпи още? Е, шоуто трябва да продължи… Шоуто трябва да продължи”. Всички знаят тази песен. Цял свят я припява. Ние обаче я живеем.
Шоуто на Слави Трифонов се пренесе в Народното събрание. Това е един вече леко поизтъркан лаф, но струва ми се, доста приляга. Шоуто се пренесе в парламента и продължава вече дни наред. И в него участват всички.
Разиграват ни по всеки параграф, говорят с недомлъвки, обясняват ни, че всички ще видим всичко съвсем скоро. Обвиняват ни, че задаваме въпроси, че дръзваме да имаме съмнения. Набеждават ни,, че сме участници в една “безпрецедентна атака” към “Има такъв народ”.
Уви, нашето участие приключи на 11-ти юли. А на 12-ти станахме зрители. На шоу.
Докато Централната избирателна комисия все още броеше гласовете на избирателите, от телевизионния екран и комфорта на собствената си кабеларка Слави Трифонов хвърли имената на бъдещия кабинет и обяви като свой приоритет изпращането на българи и северномакедонци в космоса. И докато Слави живееше своята мечта за Балканска НАСА, ние се дивяхме на името Николай Василев, нарочен за премиер. Спорната му биография предизвика наистина яростни реакции, а това в крайна сметка доведе до една пресконференция, на която ни обясниха колко много пропускаме и ни се скараха, че сме дръзнали да се съмняваме в подбора на “Има такъв народ” и експертния потенциал на посочените лица.
После започнаха някакви разговори с “партиите на промяната”, сред които се намърдаха БСП и ДПС, поканени от Трифоновата формация. Всичко изглеждаше чудесно, приоритетите били общи, врагът – общ.
Но шоуто изисква хляб и зрелища, нали?
И тъй… преди около седмица на парламентарната трибуна се качи Христо Иванов от “Демократична България”, който посочи, че обединението няма да даде подкрепата си на сляпо, държи да знае какви кадри ще влязат в правителството и предложи някои от най-успешните министри от служебния кабинет, които впрочем се ползват с голямо обществено доверие.
И това не се хареса. Никак.
На следващия ден Тошко Йорданов излезе на същата тази парламентарна трибуна и остро обяви, че това… няма как да стане. И изведнъж министрите, които те самите бяха поканили в първия вариант на правителството, им се сториха крайно съмнителни, извадиха разни твърдения и започнаха да сипят обвинения.
И така съвсем изневиделица се появи разделителна линия между “Има такъв народ” и “Демократична България”, която никой не очакваше.
Но едно добро шоу има нужда от неочаквани обрати, нали?
Миналата седмица спуснатата завеса около проектокабинет №2 на ИТН се вдигна и така ние разбрахме, че проектопремиер е Пламен Николов – никому неизвестен, явил се нявга на кастинг за политици при Слави Трифонов, интелигентен човек с философско образование. Появиха се и имената на министрите – депутати от редиците на партията, които явно са всичкоможещи и всичкознаещи, след като бяха прехвърлени между различни ресори между първото и второто предложение за кабинет.
Шоуто трябва да продължи на всяка цена, нали?
Точно преди имената да станат обществено достояние обаче ИТН направи презентация на партиите, от които търси подкрепа. Без да има поле за компромис, защото “кабинетът е този и няма да търпи промени”, както каза Тошко Йорданов.
На презентацията не отидоха Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, защото “не искали да участват в инсценировки”, което си беше явен знак, че подкрепа за кабинета на ИТН няма да има.
Арман Бабикян заговори за сладкарници във Facebook и се разбра, че и на тях май никак не се нрави предложеното правителство.
БСП още умуват и продължават разговорите по политики и приоритети, защото много, ама много искат да са на гребена на вълната. Но в същото време са готови да предолжат служебния кабинет да стане редовен, което съвсем обективно ще е доста печеливш ход за тях. А и идват президентски избори.
Междувременно стана ясно още нещо – “Има такъв народ” и ДПС внесли съвместно предложение за създаване на временна комисия, която да провери Буджака край Созопол. Повтарям – съвместно предложение, с подписи. Но иначе от ИТН не виждат смисъл да се подписват под някакви споразумения за политики и приоритети с останалите, защото “мъжката дума и морала са много по-важни от един подпис”, както каза днес Станислав Балабанов.
Струва ми се, индиректно ИТН много добре усещат какво ще се случи. И точно поради тази причина са хукнали да обясняват от дивани и парламентарни кулоари, че има пълно припокриване между основните приоритети, че врагът е общ и партиите на промяната, ако наистина били такива, нямали причини да не „ударят по едно рамо“, нали. Ако нещо стане, вината ще е тяхна, нали…
Изобщо, бурни мисли са ме налегнали заради също толкова бурната обществено-политическа обстановка у нас. Молбата ми е – стига вече с този театър, стига с шоуто.
Не ни губете времето, дайте да отиваме натам, накъдето сме се запътили.
Автор: Джесика Вълчева
Източник: Frognews.bg