Забавянето на Националния план за възстановяване и устойчивост води до загуба на средства предвидени да ускорят възстановяването на икономиката на страната ни.
През последните дни наблюдаваме засилено обсъждане на темата свързана с Националния план за възстановяване и устойчивост. Сегашният кабинет няма необходимото време и капацитет да го подготви и приеме и изправя страната ни пред огромен риск. Планът трябва да бъде изпратен до Европейската комисия в срок до края на месец април, зa дa мoжe cpeдcтвaтa дa зaпoчнaт дa ce изплaщaт в края на тази година, в най-добрия случай.
Ние от Републиканци за България считаме, че не е редно да съществува сблъсък между предишните и бъдещите управници на страната ни, така като този план ще се реализира в следващите 6 години и ще допринесе за развитието на България с получаването на достъп до 12 млрд. лв. предвидени да стимулират бизнес средата и икономиката ни.
Освен всичко това, ние наблюдаваме тенденция на серия от стъпки, които саботират Националния план и неговото навременно изпращане до Европейската комисия. Вече наблюдаваме ЕК в лицето на заместник-председателят да говори за забавяне на внасянаето на някой от плановете, като тук влиза и България предвид политическата криза, в която се намираме.
Това е една безпрецедентна възможност за подкрепа на икономиката ни и страната не трябва да пропуска този шанс.
Какво е предвидено в плана и каква е ситуацията сега :
• Средствата, които страната ни може да получи са в размер на 12 млрд. лв.;
• Водещо място заема преминаването към зелена енергия със заложен ресурс от близо 2 млрд. лв.;
• Към момента е налична версия на Националния план за възстановяване и устойчивост от 8 февруари 2021 г.;
Правителството на ГЕРБ е работило и след тази дата, за да отрази становища и препоръки на засегнатите страни.
Последна версия на документа не е предоставена, а това утежнява възможността навременно да бъде изпълнен Националният план.
• Планът трябва да бъде предоставен в неговата цялост от изготвилите го до сега.
Какво трябва да направят новите управляващи:
• Да се проведат разговори с представители на Еврокомисията по отношение на евентуално удължаване на крайния срок, за да може следващото правителство да го подготви и внесе.
• Да се постави за цел не по-късно от края на месец май ревизирания и преработен План за възстановяване и устойчивост да бъде предоставен на ЕК (след евентуално удължаване на срока с 1 месец).
• Нужно е по-голямо насърчаване и подкрепа на МСП. Средствата трябва да стигнат до българските домакинства и бизнеса и подобряване на стратегическите цели и разпределянето на ресурсите трябва да бъде правилно. Нужно е отговорно управление, което да не поставя страната в риск, а антикризисните мерки и политики трябва да бъдат продължени.
• Корекции по отношение на енергийна ефективност и човешкия капитал – изготвяне на нова енергийна стратегия за преминаване към зелена енергия. За да получи парите, България трябва да задели 37% от средствата за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и 20%, за да направи икономиката по-добре подготвена за дигиталната епоха чрез инвестиции и реформи, които ще получават финансиране на част от ЕС до 2026г.
• Липсват мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони. Липсва конкретика по отделните проекти, които са със стойност над 10 млн. лева.
• Едно от най-големите предизвикателства, пред което България е изправена е демографската криза. Предвид негативните ефекти предизвикани от COVID-19 пандемията, ситуацията е допълнително утежнена. Трябва да се
планират политики и мерки за справяне с нея. Националният план може да посвети област за справяне с демографската криза в България.
• Да се подобри планът, като се насочат ресурсите към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация, подобряване на енергийната ефективност и изграждане на системи от интелигентни мрежи и връзки;
• Повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността;
Правителството да се ангажира с реформи, които да подобрят качеството и достъпа на образованието, да повишат ефективността на социалното подпомагане, за да се постигне намаляване на бедността, подобряване на бизнес средата, да се гарантира справедливо и ефективно правосъдие, които да ускорят въвеждането на електронно управление.
• Насърчаване на изследователската дейност, трансфера на технологии и комерсиализацията;
• Да се задели ресурс за инвестиции в железопътна и ВиК инфраструктура;
• Необходимост от модернизация на материалната база на лечебните заведения и нуждата от мотивация и задържане на персонала в тях;
• Да се увеличи ресурсът за насърчаване на производството и съхранение на ел. енергия от ВЕИ за собствените нужди на предприятия и домакинства.
Лошият сценарий предизвикан от ГЕРБ, който ще доведе страната ни до колапс:
• Отлагане и непредоставяне на Националния план за възстановяване и устойчивост в неговата цялост;
• Забавяне на помощните средства за българската икономика;
• Забавяне на възстановяването на икономиката;
• Отлагане на влизането на България в еврозоната;
• Ако пакетът документи не бъдат изпратени в най-скоро време, предстои възможността достъпът до тези средства да се случи през 2022-2023 година, а не тази есен;
• Непремерени политически решения;
• Прецизиране на разходите, които са се увеличи с 25% в сравнение с миналата година;
• Увеличаване на безработицата;
• Възстановяване на бизнеса едва през 2022-2023 г.
Широката обществена консултация по проекта е задължително условие за успешната му реализация. Трябва да се предложи план за разходването на тези средства и да се спре с популизма.
България има възможността да получи безвъзмездни средства (грантове) и заеми, които да спомогнат за възстановяването на икономиката ни така, че след COVID-19 страната ни да стане по-зелена и по-дигитализирана. В нашата управленска програма ние предложихме електронно управление, което ще доведе до намаляване на административните разходи, намаляване на корупцията и подобряване на цифровата грамотност. Средствата предвидени за справяне с COVID кризата са, за да се стабилизира и възстанови икономиката на страната ни, а не да се финансира постигането на ефективно електронно правителство. Към момента са изразходени милиарди левове за последните 10 години и видим резултат по отношение на електронно управление липсва.
След одобряване на плана България може да получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на аванс. В противен случай, всяко едно забавяне, което е продиктувано от ГЕРБ измества получаването на тази сума напред във времето. Сегашният сблъсък между предишния и настоящи управници води до това да се решава съдбата на българския бизнес и дали този спасителен пакет на стойност 12 млрд. лв. да постъпи още през 2021г. или бъдещото правителство да го планира за 2022 г.
Политическата отговорност е както на правителството в оставка, така и на сега управляващите, които трябва да работят за подобряване и навременно предоставяне на плана в ЕК. Новото правителство трябва да изготви бързи корекции по плана, с който да подобри съществуващия такъв. Колкото по-късно Националният план за възстановяване и устойчивост получи окончателно одобрение, толкова по-кратко е времето, с което бенефициентите ще разполагат за финализиране на своите проекти, да се проведат процедури и да се сключат съответните договори.
Републиканци за България е готова да предостави екип от експерти, които да помогнат на сегашните управляващи да се преработи и подобри Планът за възстановяване и устойчивост навреме, за да бъде предоставен на Европейската комисия в най-кратки срокове.