Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!
из „Думи и думи“, Йордан Радичков
Време е на 4-ти април да превърнем златните монети на Радичков не само в златни думи, а и в дела. В последните години се изхабихме от „смачканите левчета“, изморихме се от празните думи и лесни обещания. Оцеляваме в държава на страх и противоречия. Живеем във времена на пълно отричане на човешките ценности. Лутаме се в лъжи и измислени герои. Загубихме усещането за справедливост и нормалност. Нека се вгледаме в очите на нашите деца и гласуваме с разума и сърцето си! Време е всеки от нас да открие коя е неговата „златна монета“!