Виртуалните преживявания освен, че действат като резервен елемент за секс по време на пандемията, може да ни покажат и какво е важно за интимността – както докато сме в изолация, така и след като можем да се докоснем отново.
Проучване сред 2000 самотни хора на възраст под 35 години в САЩ установило, че 58% от тях са имали виртуален секс по време на пандемията. От тях 77% са го направили с партньор, с когото никога не са имали сексуални отношения лично.
Достатъчен ли е виртуалният секс – или трябва да бъдем докосвани?, пита в своя публикация „БиБиСи“.
Година след началото на пандемията, много от хората са намерили начини да създават връзки онлайн. Приложения за запознанства, като Bumble, вече позволяват на потребителите да посочват предпочитанията си за запознанства като „само виртуални“ или „социално дистанцирани“. Според представител на Bumble, видеообажданията в приложението са се увеличили с 42% през май 2020 г., в сравнение с март преди налагането на социална изолация.
Но повторението след първа среща чрез видео чат е далеч от пресъздаването на сексуални преживявания. Ключови елементи, като физическото докосване, нямат ясен онлайн заместител. И все пак, хората стават почти интимни.
Според проучване на Bumble сред 5000 самотни хора в Обединеното кралство, 32% от тях казват, че „цифровата интимност“ е важна за връзката „както по време на изолацията, така и при отменяне на мерките“.
Сексологът Меган Стъбс коментира: „Виждам, че са открити повече възможности за комуникация. Хората говорят повече и стават по-конкретни за своите нужди. Разстоянието между тях налага това. Когато не сте в една стая с вашите полови партньори, не можете да разчитате на езика на тялото и на фините сигнали. Но това, че сте разделени, не означава, че дейността, която правите, е някак по-маловажна, отколкото, ако срещата е лично“.
И все пак, експертите и хората, които правят виртуален секс, са съгласни, че нищо не може напълно да замести физическото докосване.