До Освобождението преди 143 години, турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети са формирали стопанския оборот. Две години по-късно е създаден българският лев. Националната ни валута носи името от „левъ“ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през XIX век.
През 1880 година е създаден Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. Тогава се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“. При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт – тоест сребро и злато, с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
До 1886 година БНБ успява да извади от обращение чуждите монети и да наложи употребата единствено на български лев. Година по-рано е отпечатана и първата българска банкнота – двайсетолевка, която и до днес се пази в Габрово. Причината – тя попада в ръцете на един обикновен търговец Васил Тюлюмбаков, който осъзнава ценността на банкнотата със сериен номер от пет нули и единица, която носи подписа на тогавашния централен банкер Иван Евстатиев Гешов.
Банкнотата е отпечатана в Санкт Петербург, а заедно с нея се пускат и първите български 50-левови хартиени парични знаци.