Смятаната за българска традиция да се закичваме с мартенички за здраве и късмет, всъщност съществува и в други балкански държави.
В Северна Македония мартениците са наричани мартинки, в Румъния и Молдова ги наричат марцишор, а гърците ги знаят като мартис.
През 2017 г. мартеницата е вписана в списъка на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО след съвместна номинация на България, Македония, Румъния и Молдова. Тя обаче съвсем не е единственият популярен амулет за късмет на Балканите. Макар че в съседна Турция мартеницата не е позната, турците също имат амулет, който да им носи късмет – пазещото от зли очи Синьо око.
Празникът на „марцишор“ (мартеницата), празнуван на 1 март в Румъния, се възприема като победа на пролетта над зимата, на доброто над злото. Амулетът от червен и бял конец е символ на прераждането на природата и носи здраве, късмет и щастие.
Happy Mărțișor! ⚪️❤️
Mărțișor is an old tradition celebrated all over Romania every year, on March 1st. It is believed that the person who wears the red and white string would enjoy a prosperous and healthy year. https://t.co/8CIIoGSid3 pic.twitter.com/dEFo5QZtvJ
— La blouse roumaine (@blouseroumaine_) March 1, 2021
В Румъния проследяват произхода на празника до времето на Римската империя, когато на 1 март се е отбелязвала Новата година и са почитали бог Марс, известен не само като бог на войната, но и като бог на природните сили, на пролетта и земеделието. Белият и червеният цвят символизират битката на живота и смъртта, и на здравето срещу болестите, като белият цвят е символ на мира, а червеният – на войната.
Изработването и подаряването на т.нар. мартинки, както са познати мартениците в Северна Македония, също е многовековна традиция, спазвана и днес. Тази традиция обхваща обичаи, които са съществували още от антични времена и бележи отбелязването на началото на пролетта.
Традицијата продолжува, мартинки ќе се поделат и овој први март во Тиквешијата https://t.co/ZzM0D8u9rx
— MMS.mk (@MkdMediaServis) March 1, 2021
Мартинките в Македония също се изработват от червен и бял конец. Те се подаряват с пожеланието онези, които ги носят, да бъдат бели като белия конец и румени и здрави, което се символизира от червения. Вярва се, че талисманът има магическо-защитно действие и трябва да ни пази и дава здраве, берекет и плодовитост, обяснява македонският фолклорист Димитър Узунски.
Синьото око, или както то е наричано в Турция „Назар бонджуу“, е друг популярен амулет от района на Балканите, за който се вярва, че пази от уроки и лоши очи. Представлява най-често стъклено мънисто с концентрични кръгове в синьо и бяло и с черен център, наподобяващ зеница. Носенето му не е свързано с конкретна дата в календара.
Nazar Boncuğu / Evil Eye Bead;
is believed to protect against evil eye for thousand of years. It is very popular in Turkey that you can see everywhere …
Isn’t it beautiful? pic.twitter.com/svfQoRamwg— RealtyHouseTurkey (@realtyhousetur1) March 1, 2021