Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България се е свил до 561,7 млн. евро през кризисната 2020 г., сочат последните предварителни данни на Българската народна банка. Това е срив с 50,7% спрямо предходната година, когато тяхната сума достигна 1,1 млрд. евро. Така ПЧИ достигат размер от 0,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2020 г.
Най-голям инвеститор у нас за миналата година е Австрия с 303,1 млн. евро, следвана от Германия с 294,5 млн. евро и Швейцария с 207,2 млн. евро. През декември се наблюдава отлив на чуждестранни инвестиции в размер на 261,8 млн. евро, което е почти три пъти по-голяма сума в сравнение с декември 2019 г., когато отливът възлизаше на 86,4 млн. евро.
За цялото последно тримесечие продължава негативната тенденция, която се наблюдаваше и през третото тримесечие, сумите, изпращани от българи зад граница, да се понижават. През последните три месеца на годината тяхната стойност достигна 35 млн. евро в сравнение с 279 млн. евро през същия период на 2019 г., показват още данните на БНБ. Същевременно през третото тримесечие на годината понижението също беше почти десетократно – 38 млн. евро спрямо 303 млн. евро през 2019 г.
Данните на БНБ тепърва ще бъдат коригирани, което може да доведе до значителни движения на преките чуждестранни инвестиции за миналата година и в двете посоки, посочва money.bg. Засега обаче може да се каже, че мерките на политиците, които продължават да се наблюдават и в момента, влошиха още повече негативната тенденция инвеститорите да заобикалят България.
А не трябва да се заблуждаваме, че тя се дължи „само“ на кризисната година и на общото свиване на ПЧИ глобално, тъй като стратегически компании в сектори като автомобилостроенето (Volkswagen) и информационните технологии (Microsoft и Amazon) ни заобикаляха даже и когато номинално стопанството регистрираше дъно на безработицата и изключително силен растеж.
Вероятно тази тенденция няма да спре да се наблюдава и през 2021 г., въпреки че е възможно ПЧИ да се оттласнат спрямо равнището си от миналата година, заради структурни проблеми в политиката и икономиката.