Пет години без Трифон Иванов-Туньо

Днес се навършват пет години без Трифон Иванов, който си отиде внезапно на 50 – на 13 февруари 2016-а. Във Велико Търново отслужиха скромна панихида ден преди да се изпълнят петте години без Туньо, както го знае и помни цяла България.

Бивши съотборници като Бончо Генчев, треньорът-легенда за Велико Търново Георги Василев, хора от Етър, приятели и фенове почетоха събитието.

Днес и ние си спомняме за него – Железния защитник на България.

Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора, стигнал до бронз през 1994-а на Мондиала в САЩ.

Бе сърцето на онзи тим, а точно сърцето му не издържа – издъхна след масивен инфаркт. Отиде си в Самоводене, на 30-ина километра от родната Горна Липница, все в търновския край.

Кариерата му тръгна от Етър, след което се изстреля в София и стана шампион три пъти със звездния състав на ЦСКА по онова време – Стоичков, Костадинов, Пенев и останалите… Блесна в паметни мачове от европейските турнири срещу Барселона, Спарта (Прага) и Олимпик (Марсилия).

Игра за европейски тимове от ранга на Бетис и Рапид Виена, а трансферът в Барселона е бил много близо, разказва и днес приятелят му Христо Стоичков.

Трифон игра 76 пъти за България, включително на две световни и едно европейско първенства, като за втория Мондиал ни класира с най-прочутия си гол. Вкара на Русия на 10 септември 1997 г., бихме с 1:0 и отидохме на първенството Франция 1998.

Може да се спори и дали това не е последният истински голям мач на България.

На петата годишнина от кончината му, на пазара вече се появи биографична книга за Трифон. „Трифон Иванов – Железния: Биография на една вечна легенда“ е с автори колегите Георги Иванов, Кристиан Иванов и Добромир Добрев, като вече може да бъде намерена из страната.

Дъщеря му Галина публикува малко стихче във Фейсбук, за да отбележи датата.

Ако днес си спомниш… онзи железен защитнически поглед,

онази непоклатима от гордост българска стена…

Ако днес отново се върнеш усмихнат в ‚онези“ времена…

ще знам че ТОЙ не е бил тук напразно!

От семейството!

Социалните мрежи са пълни със спомени за един от най-големите играчи в новата история на страната, а и – несъмнено – един от най-силните характери във футбола ни.