Надявам се хората да запомнят Наско като човек, който се опита да промени света. Наско ни направи по-добри. Това заяви пред bTV сестрата на покойния алпинист Нели Димитрова.
Атанас Скатов беше първият и единствен българин, изкачил 11 пъти връх над 8000 метра. Първият българин, успял да завърши проекта „Седемте континентални първенци“ за изкачване на най-високите върхове на седемте континента на планетата. Сега планината опустя.
„Наско беше толкова автентичен, неподправен. С едно огромно сърце. Момчето, което говореше с планината, с морето. Той беше изпълнен с обич към хората, природата, към целия свят. Аз се уча от него, макар да съм с три години по-голяма“, каза Нели Димитрова.
„Все още се опитвам да се осъзная. За мен той още е жив – със своите идеи, с делото си, с това, което започна и правеше през последните десет години“, коментира тя.
Тя разказа за каузата на Скатов – да научи хората и да ги провокира да живеят по-природосъобразно. „Той съумя да го свърже това с неговия личен пример като височинен алпинист и да мотивира хората“, казва Димитрова.
По думите й Атанас Скатов е бил голям родолюбец, като промяната настъпва при първото му преминаване на маршрута Ком – Емине. „Той казваше, че тази коренна промяна да остави професията си и да се занимава с друго е станала точно тогава – след тази интензивна ситуация на общуване с природата“, спомня си сестра му.
Скатов неведнъж е казвал, че едно от най-големите му вдъхновения е баща му. Той посвещава изкачването на връх Лотце именно на него. „Ние имаме щастието да имаме прекрасни родители и семейство. Майка и баща, които винаги са ни подкрепяли, давали са ни свободата да се развиваме като личности, подкрепяли са ни“, казва Димитрова.
Покойният алпинист е бил изключително духовен и вярващ. „Винаги е казвал, че така се чувства по-близо до Бог, до силата, която е над нас – хората. Това, което е създало Вселената. Беше изключително вярващ“, спомня си сестра му.
Нели Димитрова казва, че Атанас Скатов е имал много мечти и именно те са го движели. „Той имаше готови проекти, които не бяха само негови собствени, а винаги бяха свързани с останалите хора, с човечеството, и винаги със стремежа да направи нещо и за другите. Той се чувстваше като човек, който не живее за себе си, а за останалите.