Кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск и има ли законодателен пропуск в това отношение?
Защо хората, които са в неплатен отпуск заради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой трябва да ги поеме? Можем ли да говорим за законодателен пропуск и дали той може да бъде запълнен, ако неплатеният отпуск заради Covid ограниченията не е описан нито като по вина на работника, нито по вина на работодателя, то тогава кой трябва да покрие здравните осигуровки на служителите, когато бизнесът им е затворен?
Това самите работници ли са, както съветват от социалното министерство? Според социалния министър хората трябва да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение.
„Според мен има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка“ – посочи по БНР Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването.
„Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск“, каза още Стойчо Кацаров.
„Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем – в случая е правителството.
От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства – да станат около 30 лв. компенсациите“, коментира още д-р Кацаров.
Според него корекции в закона са необходими, каквото и да се реши.
„Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровк, според закона и Кодекса на труда, но законодателен луфт има за сегашната ситуация на пандемия“, коментира темата пред БНР и д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.
„Трябва да уточним, че когато лицето само е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя – той заплаща. А в сегашната ситуация – правото за един месец неплатен отпуск, после беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за извънредното положение този срок се удължава до 90 дни.
В тези рамки не се губят никакви осигурителни права – за пенсия, майчинство, но не се предвижда същата хипотеза и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото осигуряване, който приехме преди малко.
Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. След вашата покана информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе.“
Адемов допълни, че в момента, ако в рамките на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един друг текст в Закона здравното осигураване, който казва, че когато има начислени дължими, но неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени компенсации – което също е абсурдно. И друго абсурдно, прието миналото година – на робатодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там – а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки? това коментира още Хасан Адемов.
Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.