Пандемията промени живота ни из основи и дори и да не сме прекарали COVID-19, със сигурност усещаме последствията върху здравето си – физическо и психично. А все повече стават хората, които губят съня си в условията на изолация.
Затова и учените изведоха термина коронасомния – безсъние, причинено от ситуацията, в която се намираме заради коронавируса. Още през август миналата година изследователи от Университета в Саутхамптън алармираха за повишаване на броя на страдащите от проблеми със съня – от един на шестима до един на четирима. А това число продължава да расте.
Същата тревожна тенденция е отчетена и от учени в Китай, където скокът на безсънието е от 14.6% на 20% от изследваните. В Италия и Гърция също има ръст на оплакалите се, че не могат да спят, и то с цели 40%, оъбелязва lifestyle.bg. А думата insomnia е търсена в Google през 2020 г. толкова, колкото никога досега. И простият извод, който можем да си направим сега, е, че повечето от нас се превърнаха в хора, страдащи от безсъние.
Пандемията от COVID-19 започва втората си година, в която владее живота ни. През това време липсата на социални контакти, резките промени в ежедневието и продължителното време, което прекарваме затворени у дома, дадоха своя негативен ефект.
Разбира се, най-засегнати са медицинските работници и всички на първа линия, но също и всички, останали без работа, онези, загубили близки заради COVID-19, както и наскоро преболедувалите вируса. Но и останалите не са пощадени от безсънието. А то има редица негативи върху здравето, психиката и продуктивността ни.
Като недостатъчен се определя сънят, който е с продължителност по-малко от седем часа на нощ. А ако за сравнително дълъг период от време тялото и умът ни не си почиват достатъчно, това може да бъде наистина разрушително. Прави ни не само по-раздразнителни и уморени, но и по-податливи на всякакви заболявания, в това число и на коронавируса. И така влизаме в една омагьосана спирала.
Основната причина за безсънието в условия на пандемия е промяната в начина и в ритъма на живот. С работата от вкъщи домът вече не е място само за релакс. Няма го ясното разграничаване между офис и спалня и мозъкът просто не може да превключи на режим почивка.
Може би работим повече и до по-късно от страх да не останем безработни. Може би просто не можем да си налагаме да не отхвърлим някоя и друга задача и през уикенда. А стресът не спира да се трупа заради цялата тази несигурност.
Разбира се, няма как да пропуснем и други два фактора с огромно значение. Като сме по цял ден у дома, извършваме много по-малко физическа активност, което ни пречи да заспим вечер. Пречи ни и липсата на достатъчно количество дневна светлина между четирите стени, която нарушава циркадния ритъм и производството на мелатонин.
Липсата на срещи с приятели също оказва негативен ефект на психичното ни здраве, защото те ни помагат да се отпуснем и да забравим за стреса. А когато той продължава прекалено дълго, както е сега, постепенно губим мотивация да се борим с него и се оставяме по течението. Така се стига до различни депресивни и тревожни състояния, които също се характеризират с безсъние, предава BBC.
За съжаление в настоящата ситуация търсим помощ от специалист само за най-неотложните медицински проблеми. А хроничното безсъние също се нуждае от консултация и адекватно лечение – било чрез медикаменти или чрез терапия, като най-добър е ефектът от когнитивно-поведенческата. Можем да пробваме и различни релаксиращи техники – йога, медитация, дихателни упражнения.
От съществено значение е и хигиената на съня – лягане по едно и също време, без електронни устройства в спалнята и т.н.
Много е важно да не работим с лаптопа в леглото, както и да се движим достатъчно и да си осигуряваме поне 15-20 минути на слънчева светлина навън. А ако когато си затворим очите, ни връхлитат всякакви мисли и не ни дават мира, можем да ги записваме в една тетрадка на нощното шкафче, за да си изпразним съзнанието и да можем по-лесно да заспим.