Точно преди една година в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) тържествено влезе новият ѝ шеф Сотир Цацаров, бивш главен прокурор.
Той бе избран с подозрително единодушие – със 133 гласа на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“, 27 гласа от БСП и 5 „независими“ гласа. Въздържалите се бяха трима, а 30 народни представители гласуваха „Против“.
По ирония на съдбата, за първите си 52 седмици като председател на КПКОНПИ, Цацаров обра гнилите плодове не само на предшественика си Пламен Георгиев, но и на собствените си усилия като шеф на държавното обвинение, пише Параграф 22.
В края на 2020 г., преминала под знака на коронавируса, в КПКОНПИ са принудени да търсят ваксина срещу напаст, която направо може да я изтрие от лицето на земята. Подобно на пандемичните COVID талази, в бастиона на управляващите за разправа с неудобните му противници под флага на борбата с корупцията, една след друга се разбиват вълни от отхвърлени от съда искове.
Поредната се сгромоляса на 26 ноември, когато състав на Софийски окръжен съд (СОС) с председател съдия Евгения Генева, отхвърли исковете на КПКОНПИ (общо за 4.081 млн. лв.) срещу сина на Христо Бисеров – Ивайло Главинков, съпругата му Мария Добрева и „Солари Елов дол“ ЕООД. Нещо повече – комисията бе осъдена да плати 327 744 лв. за съдебни разноски, от които 164 500 лв. адвокатски хонорари и 163 244 лв. държавна такса по сметка на съда.
В мотивите си съдия Евгения Генева прие, че липсва основание за определяне на придобитото от Бисеров имущество за незаконно. Според съдът то следва да бъде установено от наказателна присъда, акт на данъчните органи или чрез предяваване на установителен иск и дело за отнемане на незаконно придобито имущество. „Исковете срещу ответниците са допустими, но неоснователни – поради прекратяването на наказателното производство“, се казва още в мотивите на съдия Генева.
Битката на КПКОНПИ по конкретното дело обаче все още не е приключила, защото има крехка надежда комисията все пак да си получи коледния подарък. На 14 декември т.г. КПКОНПИ обжалва решението на СОС пред Софийския апелативен съд. Основният аргумент в жалбата е, че първоинстанционното решение е в пълно противоречие с разпоредбите на закона, със съдебната практика и с Решение от 19 март 2020 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-234/2018 година.
Докато Цацаров и подчинените му тръпнат в очакване, в счетоводството на КПКОНПИ навярно вече броят левовете, с които комисията трябва да се разплати по още един тежък финансов удар. Бившата заместник-директорка на митниците Елка Владова осъди комисията на две инстанции и има да получава общо 312 000 лв. – 252 бона обезщетение за претърпени вреди плюс 60 000 лв. разноски по делото.
През 2006 г. Владова бе осъдена от Русенския окръжен съд на 1 г. условно – за неплащане на 9800 лв. ДДС и за използване на счетоводни документи с невярно съдържание. Прабабата на КПКОНПИ – т. нар. комисия „Кушлев“, тръгна да конфискува от Владова имущество за над 2.3 млн. лв., но искът беше отхвърлен, а тя заведе контра дело и го спечели.
През октомври КПКОНПИ отнесе още един звучен шамар – Върховният касационен съд отмени възбраните, наложени по искане на комисията върху недвижими имоти на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД. Това бяха част от обезпечителните мерки за общо 379. 445 млн. лв., наложени пна Ветко и Маринела Арабаджиеви и свързаните с тях 9 търговски дружества.
Сред душманите на комисията се нареди и бившият министър на икономиката в кабинета „Борисов 1“ Трайчо Трайков. На него КПКОНПИ трябва да плати 99 639 лв. – мopaлни щети и пpoпycнaти пoлзи, зapaди вoдeнoтo cpeщy Tpaйĸoв пpoизвoдcтвo зa ĸoнфлиĸт нa интepecи.
Тъжният финал на годината за антикорупционната комисия бе предначертан още през юли, когато със съдебно определение бяха отписани претенциите на държавата за над 356 млн. лв., които – според КПКОНПИ – били незаконно придобити от бившия собственик на КТБ Цветан Василев. Този иск беше гордостта на предишния шеф на комисията Пламен Георгиев, но очевидно петното още дълго ще лепне върху костюма на наследника му Сотир Цацаров.
Скандалът около терасата на Георгиев, развил се в рамките на „Апартаментгейт“, хвърля допълнителна сянка и върху спорното по принцип реноме на прокуратурата.
Причината е очевидна – след като напусна КПКОНПИ, Георгиев пожела да се върне на работа като прокурор и молбата му бе удовлетворена. В крайна сметка обаче той замина като генерален консул във Валенсия, защото – както изтъкна премиерът Бойко Борисов – работел добре и бил умен човек.
Равносметката от делата на „работливите и умни“ люде, начело на КПКОНПИ, обаче е тъжна и горчива: вместо искрящи топки по пищна елха, във фоайето на комисията ще стърчи гола тояга, окичена с осребрени фактури и „чакащи“ разходни ордери…