Исканията за диференциран ДДС за различни сектори зачестиха. Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и няколко сектора получиха облагата от 9-процентно ДДС. Става въпрос за ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги. Естествено, след разширяването на изключенията, веднага последваха искания на нови. В края на месец октомври премиерът обеща по-ниско ДДС и за доставката на храна от ресторантите за вкъщи, отбелязват в свой коментар от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според икономистите диференцираният ДДС води до значително изкривяване на пазара и няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги.
„Сега обаче наблюдаваме нещо ново. За първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и субектите в него, а не към определена услуга и потребителите. Няма да има намаление на приготвените (или неприготвени) храни изобщо, а на доставките за вкъщи от ресторантите. Това предизвика търговските вериги за хранителни стоки да настояват за намаляване на ДДС и за храните от топлите витрини в супермаркетите. Ако досегашната логика на диференциация се спази, би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка“ подчертават от ИПИ, цитирани от economy.bg.
Според икономистите от Института „това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара“.
Затова от ИПИ смятат, че „в период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ставка за цялата икономика“.