Горанов и Петкова обявиха отказ от подкрепа за Бюджет 2027
ГЕРБ няма да подкрепи проекта за Бюджет 2027. Владислав Горанов и Теменужка Петкова критикуваха финансовата рамка и посочиха разлика от един милиард евро за регионалното министерство.
Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи проекта за Бюджет 2027 при гласуването в Народното събрание. Това обявиха на брифинг бившите финансови министри Владислав Горанов и Теменужка Петкова.
Комисията по бюджет и финанси разглежда на първо четене проектите за държавния бюджет, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Законопроектите са внесени в Народното събрание.
Горанов определи предложения проект така:
Една самоцелна безсмислена числова комбинация, която разпределя нашите ресурси.
Още от ИкономикаВ София спряха 77 потенциално опасни продукта след проверки
Той заяви, че рамката не предлага решение за инфлацията и дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според него така държавата губи време за изграждане на икономическа политика.
Петкова заяви, че ГЕРБ няма да подкрепи финансов план, който според нея задълбочава проблемите пред икономиката и домакинствата. Тя описа последиците от бюджета така:
Бюджет, който носи много по-висока инфлация, увеличаване на данъците, обедняване на българските граждани и нови заеми.
На брифинга бяха поставени и въпроси за един милиард евро нови ангажименти към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сумата е разлика спрямо първоначално публикувания проект и е предвидена за разплащане през 2028 и 2029 година. Проектът удължава и срока за сключване на общински договори до края на 2026 година.
Попитана за промените, Петкова каза:
Тези хора вече не могат да ни изненадат с нищо.
Горанов заяви, че подобни действия са очаквани след събитията в Агенция „Пътна инфраструктура“ и корекциите на бюджетния дефицит. Той добави:
За тях 1 милиард повече или по-малко очевидно не означава нищо.
Проектът е изготвен при прогноза за 4% средногодишна инфлация и икономически растеж от 2,5%. Заложеният дефицит е 3,5% на касова основа и 4,2% от брутния вътрешен продукт на начислена основа. Таванът за нов държавен дълг е 8,6 милиарда евро, като 2,1 милиарда са за рефинансиране на падежиращ дълг.
Рамката предвижда минимална работна заплата от 660 евро, увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор с 5% и на учителските заплати със 7,5%. Правителството предлага и еднократен данък върху свръхпечалбите в шест сектора, както и нов акциз за мощните автомобили.






