„Здравейте, тук е Навални. Липсвахте ми“
Алексей Навални беше не просто опозиционен водач от нов тип, който успяваше да мобилизира и младите руснаци. 47-годишният политик водеше една почти библейска битка срещу автократично управляващия несменяем президент Владимир Путин, когото обвиняваше за масивната корупция в Русия. Това беше твърде неравна битка, в която Навални нямаше почти никакви изгледи за успех. И все пак той постигна повече от всички останали руски опозиционери.
Навални нанасяше на Путин все нови и все по-чувствителни удари: с различни разкрития или с популярността на своите призиви за съпротива. Инициираните от Навални улични протести, в които се включиха десетки хиляди руснаци, също бяха трън в очите на Кремъл.
2020 – повратна за съдбата на Навални
2020 година маркира драматичен обрат в съдбата на Навални. В Русия той бе отровен с нервно-паралитичния газ „Новичок“, но бе спасен от лекарите в Германия и обвини за деянието руските тайни служби и лично Путин.
Решението да се завърне в Русия, независимо от опасността за живота му, превърна Навални в неоспорим лидер на опозицията и основен противник на Путин. Международното осъждане на съдебните присъди срещу Навални и особено тежките условия на лагерен режим, накараха някои да го наричат „руския Нелсън Мандела“. Навални обаче приличаше повече на митичния герой от руските приказки – неустрашим и готов на саможертва.
През декември Навални, който несъмнено беше политически затворник, внезапно изчезна за няколко седмици. Оказа се, че е прехвърлен от европейската част на Русия в един наказателен лагер в Далечния Север.
Навални подозираше, че това се прави, за да бъде още по-силно изолиран в навечерието на предстоящите президентски избори през март.
Преди това лидерът на руската опозиция многократно изпращаше съдебни жалби за постоянно нарушаваните му права в затвора. И до последно той използваше кратките си появявания в съда за остри и язвителни критики срещу авторитарната система на Путин и водената от Кремъл война срещу Украйна. В последно време руските власти дори вече не го включваха онлайн по време на съдебните заседания.
Кой е Алексей Навални
Роденият през 1976 година Алексей Навални е син на съветски офицер. Следвал е право със специализация по борсово дело и ценни книжа. Трудовата си кариера той започва като бизнесмен и адвокат. От 20-тата си година нататък се ангажира политически и в ляволибералната партия „Яблоко“, но през 2007 година е изключен поради конфликт с партийното ръководство и изказвани от него националистически идеи.
От тези години датират и някои оспорвани негови позиции, които по-късно го лишиха от симпатиите на част от руската опозиция. По онова време Навални се присъедини към движението „Народът“ – събрало в себе си различни националистически сили. По-късно Навални се дистанцира от някои свои изявления, например от това, че беше нарекъл грузинците „гризачи“. Това му дистанциране обаче не звучеше съвсем искрено.
Това не е единствената причина, поради която Навални предизвикваше противоречия в опозиционните среди. Приписваха му склонност към нарцисизъм, а понякога и високомерно отношение към журналистите, което определено затрудняваше някои опоненти на руските власти да го приемат като лидер. В идеологически план Навални имаше по-скоро размити възгледи и се позиционираше по-скоро вляво със своите обещания да повиши минималната работна заплата и да отдели повече средства за здравеопазване и образование.
Истинската страст на Навални беше борбата срещу корупцията – тема, която, ако се вярва на социологическите проучвания, най-много вълнува руснаците. Като блогър Навални си спечели репутацията на борец срещу корупцията, а аудиторията му нарасна до милиони. Тази пионерска дейност той усъвършенства в своя Фонд за борба с корупцията (ФБК), който с времето все повече се превърна в медийна компания, произвеждаща документални филми за машинациите на елита. Най-успешният сред тях е филмът за т.нар. „дворец на Путин“ – имение, за което се твърди, че е построено на брега на Черно море лично за Путин. За по-малко от две седмици филмът събра над 100 милиона гледания в YouTube.
Политик от нов тип
Алексей Навални беше модерен политик и умело използваше новите медийни формати и платформи – тук селфи в Инстаграм, докато тича за здраве, там видеоклипове във Фейсбук със съпругата и децата му по време на разходка. Той беше много активен в социалните мрежи поради простата причина, че де факто нямаше достъп до традиционните медии в Русия. Останали му бяха само улицата и YouTube.
Политическият талант на Навални се прояви за пръв път през зимата на 2011/2012 г., когато в Москва се проведоха масови протести за свободни избори и срещу завръщането на Путин в Кремъл. Именно Навални заклейми тогава „Единна Русия“ като „партия на мошениците и крадците“ – израз, който беше изцяло в духа на онова време, когато партията на Кремъл беше загубила голяма част от подкрепата си.
Легалният път на Навални към политиката беше блокиран – партията му не бе регистрирана, тъй като Кремъл съзираше в него сериозна опасност и правеше всичко възможно, за да не го допусне до властта. Единственото изключение бе участието на Навални в кметските избори в Москва през 2013 г., когато той спечели почти една трета от гласовете.
Едно от нещата, които отличаваха Навални от другите руски опозиционери, беше финият му хумор, превърнал се в негова запазена марка. Когато се появи за пръв път в Инстаграм след отравянето с „Новичок“, той написа: „Здравейте, тук е Навални. Липсвахте ми. Все още не мога да правя почти нищо, но вчера успях цял ден да дишам съвсем сам. Един чудесен и силно подценяван процес“.
Навални залагаше на младите хора
Навални се шегуваше както във видеоклиповете си, така и в съдебната зала. Той рано осъзна, че с премерена доза ирония ще привлече вниманието на младите по-силно, отколкото със сухи анализи. Видеозаписът на телефонния му разговор с предполагаем агент от ФСБ във връзка с отравянето с „Новичок“ беше достоен за „Оскар“.
Но залагайки най-вече на младите хора като своя основна целева група, Навални на практика се отдалечи от останалите си сънародници. Той беше и си остана любимец на младата градска средна класа, на електоралното малцинство. Останалата част от населението, особено по-възрастните хора, се оказа извън обсега му, което, разбира се, се дължеше и на усилията на държавната пропаганда да го представи като марионетка на Запада.
Смъртта на Алексей Навални отваря нова глава в историята на Русия: опозицията загуби най-силната си фигура. Навални показа, че е възможно да се противопоставиш на Кремъл дори и от затвора. Но не му бе дадено да повтори съдбата на Мандела, който не само излезе от затвора, но и стана президент на Южна Африка.
