Ще събори ли правителството вътрешният министър?
Когато липсва ясна разграничителна линия между легитимното и нелегитимното насилие, упражнявано от правоохранителните органи, има тежък дефицит на правова държава. Особено когато този проблем е системен и се проявява през годините при всички протести в България, в които имаше ексцесии, нерядко провокирани политически.
Навсякъде по цивилизования свят, когато протестиращи палят, чупят, хвърлят камъни и бомбички, полицията отговаря с палки, сълзотворен газ и водни струи. Тя използва сила, за да разпръсне и арестува агресорите, за да защити живота, здравето и собствеността на други граждани, както и живота и здравето на самите полицаи. И това е напълно легитимно насилие.
Милиционерската философия
Проблемът с българската полиция е, че тя има навика да бие наред, без да я интересува дали става дума за мирно протестиращи, случайни граждани или журналисти. И особено обича да напада паднали на земята хора, в малки улици, ако ще и да са в топцентъра, дори под колоните на Министерския съвет, както през лятото на 2020, и обикновено при сигурно числено превъзходство над жертвите си. Предпочита сама да раздава възмездие, без изобщо да има право на това и без да я интересува кой за какво и дали изобщо е виновен. Стреми се да остава анонимна, като полицаите често са без персонални номера на униформите и са с маски на лицата, сякаш са излезли срещу закоравели престъпници. По правило полицейските началници накрая оправдават произвола на подчинените си с дежурния аргумент, че и полицаи са били ранени – нищо, че този „принцип на оневиняващо възмездие“ не е дори родовата вендета „зъб за зъб“, а милиционерска философия „зъб – за чийто и да са други зъби“.
Как се носи политическа отговорност
Излязоха множество свидетелства и видеа от полицейски своеволия на протеста срещу футболния съюз на 16 ноември и вероятно ще излизат още – като тази на Георги Вачев с трите избити зъба. Самият той е син на дългогодишен служител на МВР. Ръководителите на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ поискаха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а премиерът Николай Денков дори заложи собствената си оставка, ако министърът поне не осъди злоупотребите със сила от органите на реда. Той и колегите му от ПП-ДБ поискаха парламентарна анкетна комисия да проверява случаите на неоправдано насилие, която лидерът на депутатите на ДПС Делян Пеевски категорично отказа да подкрепи, след като заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов твърдо застана зад Калин Стоянов.
Мнозина българи вероятно едва сега са научили името на вътрешния министър, а това чие предложение е бил за член на кабинета ще разберем от самия премиер Денков едва когато той си отиде някой ден от „Дондуков“ 1. Макар че вече се разбра чий е Стоянов – след твърдата подкрепа за него от новата коалиция ГЕРБ-ДПС. И въпреки че сам по себе си е слаба политическа фигура в кабинета, ако и постът му да е сред ключовите във всяко едно правителство, въпросът за политическата отговорност стои пред него с пълна сила. Защото Стоянов, макар и с професионална кариера в МВР, сега е политическа фигура, чието основно предназначение е да носи политическа отговорност – в това число и за професионалните прегрешения на своите подопечни. А тя се поема чрез акт на осъждане на полицейския произвол или чрез оставка, защото това е начинът да се признае несправедливостта, а конкретните злоупотреби трябва да бъдат доказани и санкционирани по дисциплинарен и съдебен ред. Това е и начинът да се заяви нетърпимост към продължаването на тези практики, а прекъсването на тяхното системно повторение става с организационни мерки и обучение в МВР.
Покаяние или оставка на вътрешния министър. Иначе – оставка на премиера.
Ако министър Стоянов покаже липса на политическо мъжество да понесе дължимата отговорност и ако ГЕРБ и ДПС не осъзнаят собствената си партийна отговорност да застанат срещу нелегитимното полицейско насилие, това може да събори управлението. ПП-ДБ не могат да отстъпят пред ценностите си да защитават правата и свободите на гражданите и правовата държава, без да предадат избирателите си, които са се борили тъкмо за тези идеали в десетки протести дълги години наред. И крайната мярка за премиера Денков ще бъде да подаде оставката си, а с това и на целия кабинет, след като поиска оставката на вътрешния си министър, ако той откаже дори да се покае, и ако премиерът бъде бламиран в парламента заради този министър. След което не само ще се разпадне т.нар. сглобка, но ще се върнем към спиралата на политически протести, вероятно много по-гневни от тези преди 3 години. ГЕРБ и ДПС едва ли искат тъкмо това – най-малкото Борисов може да се окаже много по-близо до политическа пенсия, а Пеевски – много по-далече от лидерския пост в партията, който очаква да заеме в края на февруари.
