Още от Студената война и надпреварата между САЩ и СССР Космосът е отражение на геополитическите интереси, а сега в надпреварата за ресурси се намесват и частни лица и компании. Заедно със стремителното развитие на технологиите, това налага и промяна на договорите за космическото право, които се основата на процеси, започнали преди повече от половин век. Това коментираха Мария Желязкова и Анатали Георгиева, Кръжок по международно публично право – СУ, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
„В момента надпреварата е още по-ожесточена, защото този, който овладее Космоса по-бързо, който успее да го използва по най-добрия начин, е този който ще управлява ресурсите на Земята най-ефективно“, каза Георгиева.
Космическото право е част от международното публично право, като в Договора за космоса са залегнали свободата на изследвания и право на всяка една държава да използва космическите ресурси, а принципите се отнасят не само до държави, но и за частни правни субекти, обясни Желязкова. Договорът е подписан от държавите-членки на ООН и световната организация следи за неговото спазване, добави Георгиева.
„Договорът или трябва да бъде изменен или да бъде модифициран посредством нови инструменти“, каза Желязкова. Подобна модификация е Кейптаунското споразумение, което дава рамка за участие на частни правни субекти в изследването на Космоса.
„Отделно има Artemis Accords, подписани от около 20 държави, които регулират как сателитите ще си взаимодействат един с друг, как да се използва пространството по най-добрия начин, как да се предпазват сателитите, както един от друг, така и от боклука, който се натрупва в Космоса“, каза Георгиева. „Регулирането на частно правните субекти, които са силата, която движи в момента космическия сектор, е на първо място.“
Стремежът за усвояване на ресурсите в Космоса ще доведе до битка на интереси между отделни държави, но и между отделни предприемачи. ООН, Международният съд и Международният арбитраж биха могли да се намесят в случай на спор, който не би могъл да се реши по друг начин, коментираха събеседниците.
В същото време се развиват и предложенията за законовите регулации в сферата, като в Европа законовата рамка на Люксембург предлага основа за бъдещо развитие. В ЕС в момента акцентът е върху новите механизми за частните дружества с космическа дейност и повишаване на изискванията за издаването на лицензи за такава дейност. Всичко това означава, че вече има нужда от законови експерти в сферата.
„Космически адвокат е професия на настоящето с навлизането на частно-правните субекти. Създават се все повече и повече дружества, които получават финансиране от инвеститори, за да развиват дейност в орбита – в тази връзка са все повече и повече новите законодателства, които се развиват в Европа. Създават се нови правни рамки, което обуславя нуждата от адвокати, които да представляват интересите на субектите в случай на спор. Космосът е пренаселен, орбитата е пренаселена – въпреки че се създават механизми, не е ясно кой ще отговаря, ако нещо се случи, и как този субект ще бъде защитен“, каза Желязкова.
Управлението на спътници е такъв важен казус, като трябват регулации не само при случаи на директен сблъсък, но и загуба на данни при смесване на сигнали от сателити например, коментира Георгиева. Трябва и по-силно сътрудничество в управлението на космическия боклук не само в орбита, но и при нанасяне на щети на повърхността на планетата, добави тя.
Развитието на технологиите също налага промени в космическото право, като има няколко виждания каква трябва да е неговата функция, каза Георгиева.
„Ако правото се намеси в нещо, което тепърва предстои да бъде развивано, то може да го ограничи. Самото ограничаване на развитието на технологиите може да сложи бариера пред развитието и изследването на Космоса. Правото трябва да е възможно най-близо до развитието на технологията, но да остави поле на изява на младите предприемачи.“
Какво е бъдещето за Международната космическа станция, кой е отговорен за щетите от космическия боклук, как могат да се развиват космически адвокати в България може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria