В случай че над София падне атомна бомба, единствената конструкция, която ще оцелее, е тази на НДК. Това заяви пред „168 часа“ инж. Йонко Пенев, участвал в мащабния проект като технически контрол по част конструкции.
Според него нито Министерският съвет, нито президентството или втората сграда на парламента в т.нар. триъгълник на властта не могат да се мерят по здравина с двореца на културата.
Негови колеги допълват, че става въпрос само за оцеляване на конструкцията. За да приключат бързо строителството, от 1 септември 1980 г. до март 1981 г., когато е завършен строежът, всички сили на строителните организации са били съсредоточени върху НДК.
„На 30 август 1980 г. предадоха блока, в който живея. Тогава майсторът ми каза, че от следващия ден всички негови колеги са командировани да работят за довършването на двореца“, разказа столичен архитект.
Григор Стоичков, тогава министър на строителството, е свиквал ежедневна оперативка в 7 часа сутринта, за да му докладват докъде е стигнал проектът.
Първата копка е направена през май 1978 г., а НДК завършен за 12-ия конгрес на БКП през март 1981 г. Работили са на 3 смени денонощно. Освен многото специализирани организации – Строителни войски и „Софстрой“, в строжа включили и Първа българска армия.
В определени дни е имало и по 5000 работници на обекта.
За зала 1 са ползвани съветите на съветския специалист по стоманените конструкции акад. Мелников.
Екипът по проекта е бил наричан пулсиращо звено с ръководител арх. Александър Баров. „Конструкторите на „Главпроект“ направиха стоманобетонните ядра, фоайетата и конструкцията на балконите, а преподаватели от ВИАС – централната зона – зала 1 и 3 и сцената. Вложени са около 11 хиляди тона метал“, разказа инж. Емил Крумов, който е проектирал конструкцията на балконите на зала 1 Това е повече, отколкото е използвано за построяването на Айфеловата кула в Париж.
„Работехме от 8 часа сутринта до 22-23 часа вечерта. Почти без почивка. Голям ентусиазъм беше. Носехме проекта в завода сутринта, конструкцията идваше готова до вечерта. Имаше добра организация“, разказа инж. Емил Крумов.
Основно металът е правен в „Кремиковци“. Точно тогава се произвеждала висококачествена българска стомана, използвана при строителството на НДК – 09Г2БМ.
С нея са строени и мостове.
„Залагахме резерв минимум от 10% над нормите, за да направим конструкцията по-стабилна“, допълни инж. Крумов.
Основното сеизмично въздействие се поема от 4 стоманобетонни ядра. Защитата срещу земетресения е изпълнена с 1,5 пъти по-голяма сигурност от изискванията.
„Изчислителният център, който имаше най-мощните компютри тогава, разработваше модела на конструкцията по американската програма „Стръдъл“. Вкарваха се пространствени модели като 3D и тя отчиташе въздействието на земетресенията върху конструкцията. Виждаше се какво напрежение се получава в основните ядра и във фундамента“, разказа инж. Крумов.
По-голямата част от пода е с мокет,
за да се предпазят
плочките от напукване,
обясниха строители.
Огромната сграда обаче не може да се вентилира добре. Тя притежава две системи – едната е през отворите на тавана, а другата е съставена от радиатори и конвектори, която има поддържаща функция и само дозатопля въздуха.
„Тъй като системата за отопление е енергийно неефективна, на практика в НДК работи само поддържащата система, а резултатът от това е студ през зимата и жега през лятото – разказа арх. Любомир Станиславов. – Друг недостатък на мегасградата е системата за пресен въздух, която отново е неефективна и от години не работи. Това е причината дворецът да не се проветрява въобще.“
Проблем има и със зала 3, където ще има много мероприятия по председателството на ЕС. Точно над нея има технически етаж, пълен с прах. Така, когато се отоплява залата, топлият въздух се качва нагоре и после разнася прах.
Противопожарната защита
на места била пробита като на кулите в
Ню Йорк.
Това открил инж. Константин Проданов, един от водещите конструктори, участвали в изграждането на НДК.
„Положението е като в кулите близнаци, които паднаха на 11 септември, защото избухна пожар, след като самолети се врязаха в тях. И там пожарната защита е била компрометирана, както и тук“, допълни арх. Станиславов. Става въпрос за специална незапалваща се белгийска боя. Точно тези проблеми ще бъдат отстранени с подготвяния в момента проект за реконструкция на НДК за нуждите на председателството.
Проблемите с вентилацията, запрашаването и пожарната безопасност обаче ще бъдат отстранени при ремонта, който в момента се извършва в НДК за нуждите на председателството.
Соцрешение, при което не са се жалили средства, е и отоплителната система. В сградата има около 800 радиатора. „За да се смени един, ако е аварирал, трябва да се източи цялата инсталация на сградата, да се демонтира и пак да се напълни“, обясни арх. Станиславов.
Сега фирмата, която ремонтира двореца, е разделила сградата на 140 вертикални клона, които може да се управляват много по-ефективно. Ако има авария или трябва да се пусне парното в една зона, няма да възниква проблем в другите крила.
Според арх. Станиславов през годините са правени много незаконни преустройства в НДК от фирми наематели. Прокарвали кабели, инсталации, несъгласувани с основния проект. Старите кабели са прилежно поставени в масивни кабелни скари, на места дори в метални тръби. Тази технология е изключително скъпа, но тогава никой не е жалил средства. А новите кабели били хаотично нахвърлени, което не отговаря на противопожарните норми.
Това също ще се разреши с новия проект. Идеята му е да
подобри организацията на човекопотока в сградата и да се обособят самостоятелни зони за конгресна дейност, културни мероприятия и др. До момента подобно разделение не е имало, защото сградата е проектирана в други условия, когато заплахите пред нея са били много по-малко.
„Философията на ремонта в едно изречение може да се обобщи като превръщането на един от символите на София от аналогов соцмастодонт в съвременен цифров културен и конгресен център, запазвайки идентичността му“,обобщи арх. Станиславов.
Източник: „168 часа“