Най-оптимистични са настроенията във Финландия (69%), Люксембург (66%) и Швеция (65%). Най-ниски нива на съгласие са в Хърватия (23%), Кипър (21%) и Гърция (14%).
Според 81% от населението в страните-членки на ЕС разликите в доходите са твърде големи, а 78% смятат, че националните правителства трябва да направят повече, за да се справят с тези неравенства в доходите.
Доброто образование (94%) и усилената работа (90%) се считат за важни или съществени за постигане на напредък в живота. Около две трети от респондентите също вярват, че произходът от богато семейство е съществено (12%) или важно (53%), за да напреднете в живота.
Евробарометър също така показва прогресивно нарастване на образователните постижения в три поколения. Около шест от десет анкетирани са получили образователно ниво, което е по-високо от това на майка им (64%) или баща им (61%). По същия начин около четири от десет майки (41%) и бащи (43%) на анкетираните са получили образователно ниво, по-високо от това на родителите си.
Трима от всеки десет са имали някаква форма на социално-икономически затруднения по време на пандемията. 49% са доволни от мерките, предприети на национално ниво, а 46% от институциите на ЕС. 19% са получили поне един вид финансова подкрепа заради пандемията.
81% от гражданите на ЕС смятат, че неравенството в доходите е твърде голямо. Въпреки че остава високо, нивото на загриженост относно неравенството в доходите е малко по-ниско в сравнение с 2017 г. (85%). Въпреки кризата с COVID-19 опасенията за неравенството в доходите намаляха за повечето социално-икономически групи. Този спад е най-голям при по-възрастните хора и тези, живеещи в селските райони. Обратно, възприятието за справедливост в живота е намаляло през последните 5 години: делът на хората, съгласни, че нещата, които се случват в живота им, са справедливи, е намалял от 51% през 2017 г. на 38% през 2022 г.
78% от европейците смятат, че общите публични разходи за ключови социални политики трябва да се увеличат. Повечето граждани на ЕС предпочитат допълнителни разходи за социални политики, като това важи особено за южните страни от ЕС.
Повишените разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи са основен приоритет в почти всички страни, следвани от образование, пенсии, жилища и след това подкрепа на доходите и семейни обезщетения и обезщетения за безработица.
Повечето смятат, че допълнителните социални разходи трябва да се финансират чрез увеличаване на данъчната тежест на домакинствата (51%), като алтернативите са намаляване на други публични разходи (15%), увеличаване на публичните дефицити (12%) или неувеличаване на социалните разходи (16%).
Проучването на Евробарометър се основава на 26 395 интервюта през май и юни 2022 г. в 27-те държави членки.
Източник: https://www.dnes.bg/